„Нещастното начало“, Лемъни Сникет, превод от английски Теодора Джебарова, редактор Илияна Бенова – Бени, издателство Benitorial, 2023 г.
На последното Есенно студио, организирано от Къщата за литература и превод, имаше участие от колега с откъс от The Austere Academy, петата книга от „Поредица от злополучия“ на Лемъни Сникет. Като малка много харесвах тези мрачно-забавни стиймпънк истории, които – по думите на самия разказвач – най-добре никой изобщо да не чете. Навремето имахме първите четири тома в превод на български, но сега не ги открих в семейната библиотека и като видях първия в една книжарница, където търсех друго, веднага си го купих. Изглежда издателство „Бениториал“ се е заело да доиздаде поредицата на български и започва с преиздаване на първите четири книги. Супер яко!
С прискърбие трябва да уведомя уважаемите си читатели, че първоначалното ми въодушевление скоро беше попарено. Въпреки приемливото общо звучене и въпреки някои чудесни решения, включително прекрасното нарицателно „Бодлерчетата“ за the Baudelaire children, текстът има много трески за дялане. Докато четях и подчертавах все по-начесто, предположих, че може би преводът на Теодора Джебарова от 2002 г. е бил директно препечатан, без поправки и корекции, но се оказа, че не е така. При сравнение между двете издания – на „Егмонт България“ от 2002 г. и на „Бениториал“ от 2023 г. – се вижда, че по текста е работено – просто са променени различни неща от онези, които според мен са имали по-належаща нужда от подобряване. (Любопитна подробност е, че в издателското каре на старото томче пише „Превод на български език (с) 2002 Егмонт България“ – може би пример и доказателство за порочната практика преводачът изцяло да преотстъпва авторските си права на издателството, не знам. Теодора Джебарова все пак е посочена като преводач, но редактор няма, нито впрочем коректор, дизайнер или предпечат. В изданието на „Бениториал“ праводържателите са описани коректно, а редактор е Илияна Бенова – Бени.)
И така, седнах да сравнявам ред по ред. На първо място – с право са променени имената на някои герои, господин Поу е станал По, както е редно, понеже това е директна препратка към Едгар Алън, а Съдия Строус вече е Страус, както би се прочело името в оригинал и както се произнася във филмовите адаптации. Част от редакциите, особено в началото на книгата, изглежда имат за цел да улеснят съвременните деца – в новото издание имаме например „коли, теглени от коне“ вместо „конски коли“, „макари“ вместо „скрипци“ и „тояга“ вместо „остен“. Като се има предвид, че действието се развива в някаква алтернативна историческа епоха, в която цилиндрите и компютрите съществуват едновременно, лично за мен тези дори не толкова архаични архаизми по-скоро допринасят за атмосферата, отколкото да пречат. Чудесно е, че напълно неразбираемите (поне за мен) „капри“ вече са „каперси“, като само в скоби ще вметна, че според речника на БАН само едната от двете думи съществува в българския език, познайте коя. Буквално пренесеният английски идиом „правя разлика“, който напоследък чуваме супер често, за щастие при редакцията вече е на български: „и малко кал от улицата не би направила никаква разлика“ (ТДж) – „и малко кал от улицата не би променила особено нещата“ (ИБ). За съжаление обаче много други подобни възможности са изпуснати, но преди да стане дума за тях, първо ще обърна внимание на част от местата, където са нанесени редакции.
Повечето поправки в новото издание са от вида, който бихме могли да наречем „не по врат, а по шия“ – заместване на дума с някой синоним, за което трудно би могло да се даде по-убедителен аргумент от „така ми звучи по-добре“. Ето няколко примера от първата глава: „Тази именно сутрин“ е станала „тази конкретна сутрин“; „хубаво място, където човек да просне одеялото си“ – „където човек да постеле одеялото си“; „докато хвърляше камъни“ – „докато мяташе камъни“, „викове“ – „писъци“, „Клаус, естествено, не беше изчел всички книги в Бодлеровата библиотека, но бе прочел много от тях и беше запомнил доста от информацията във всяко четиво“ – „Клаус, естествено, не беше прочел всички книги в Бодлеровата библиотека, но бе прочел много от тях и беше запомнил голяма част от информацията във всеки прочетен том.“ В последното изречение при редакцията не само губим тънката, но все пак разлика между „изчел“ и „прочел“, но еднообразието допълнително накъртва от трето използване на същата представка и така вместо „изчел/прочел/четиво“ имаме „прочел/прочел/прочетен“. Но всеки текст, всяко отделно изречение – почти всяка дума дори – може да се преведе по всевъзможни различни начини в зависимост от личното усещане, вкус и идиолект на преводача. Редакторът не се явява втори преводач с различно лично усещане, вкус и идиолект, спрямо които трябва да преобрази изреченията така, както би ги написал самият той – ако в превода се чува още нечий глас, различен от авторовия, той трябва да е гласът на преводача, не на редактора. Аз например наричам буците в кашата „гагалки“, а не „грахулки“ – както са и при ТДж, и при ИБ, – нито пък бях срещала думата „стирка“ преди „Един ден“ на У Цин в превод на Стефан Русинов, но не бих сменила нито грахулките, нито стирката с аргумента, че „не са моите“. (Тук, разбира се, очаквам да възникнат възражения как някои думи и изрази са диалектни или регионални, доколко литературният език се припокрива с книжовния, доколко изобщо е възможно изключително богатият като лексика английски език, който без свян заимства отвсякъде, да се предаде еквивалентно с уж много богатия, но всъщност доста консервативно окастрян литературен български – само ще припомня споменатите по-горе каперси и ще оставя този спор за друг път.)
С някои от тези по-скоро чисто формални и на практика ненужни редакции се нанасят напълно несъществени промени, докато реалният проблем – видим понякога дори в рамките на същото изречение – си остава или дори се задълбочава.
„Облечен в сив костюм, по който имаше многобройни тъмни петна“ (ТДж) става „облечен в сив костюм, по който имаше множество тъмни петна“ (ИБ), но петната са все така петна – доста мъгляв образ, който би могъл да означава дори нарочен десен, макар че в оригинала са stains, конкретно петна от мръсотия, лекета.
„Свалете я веднага, звяр такъв! – кресна Клаус и подскочи, опитвайки се да спаси Съни от хватката на графа, който обаче я държеше прекалено високо, за да може Клаус да я стигне“ (ТДж) е променено на „[…] кресна Клаус и подскочи, опитвайки се да спаси Съни от хватката на графа, който обаче я държеше прекалено високо, извън обхвата на брат ѝ“ (ИБ). Всъщност изречението реално би могло да спре и след „прекалено високо“, без да изгубим нищо от информацията. За сметка на тази промяна не е направено нищо за тромавото деепричастие или за постоянното лашкане на подлога между единия и другия участник. За сравнение – в оригинала нещата са много по-прости: Klaus shouted. He jumped up, trying to rescue Sunny from the grasp of the Count, but he was holding her too high to reach.
Violet looked around the crowded bedroom, and even though she didn’t like it, she felt very nervous about leaving е от онези изречения, където при превода на английското минало просто време на български може да се получи неприятно смесване на глаголи в свършен и несвършен вид, което звучи странно и объркващо. Теодора Джебарова е съобразила това и в изданието от 2002 г. изречението гласи „Вайълет се огледа в претъпканата спалня и макар да не я харесваше, много се притесни от мисълта да я напусне.“ В новото издание изречението е „Вайълет се огледа в претъпканата спалня и макар да не я харесваше, много се притесняваше да я напусне.“ Подобни редакции има и на други места в книгата – „докато се озърташе, Клаус едва се сдържаше да не заплаче“ (ТДж) например е по-добре от поправеното „докато се озърташе, Клаус едва се сдържа да не заплаче“ (ИБ). Освен че се обърква логиката в последователността и продължителността на действията, е изпусната и възможността да се изчисти досадното автоматично предаване на leave като „напускам“ – има го на няколко места, където по-точно съответствие би било „излизам“ или „тръгвам“. По-плътното придържане към английските глаголни времена също рядко е промяната, която би подобрила дадено изречение: „И трите деца бяха по-малко нещастни, отколкото се чувстваха, след като пристигнаха в дома на Граф Олаф“ (ТДж) – „И трите деца се чувстваха по-малко нещастни, отколкото се бяха чувствали след пристигането си в дома на Граф Олаф“ (ИБ) – And all three of the children felt less miserable than they had since their arrival at Count Olaf’s. Проблемът на това изречение не е съгласуването на времената, а less miserable – доста по-естествено и ясно от българското „по-малко нещастни“, – и начинът този проблем да се реши е да се избяга от буквалното, например „Откакто живееха у Граф Олаф, трите деца никога не се бяха чувствали толкова малко нещастни“ или дори „И за пръв път, откакто живееха у Граф Олаф, децата се почувстваха не чак толкова нещастни“.
В злополучната поредица от неслучили се редакции има много такива примери на буквално следване на английските идиоми, синтаксис, модалност, които са останали незабелязани:
„Дори на бледата светлина […] трите деца можеха да видят, че всичко в помещението беше мърляво“ вместо „трите деца видяха колко е мръсно вътре“.
„Какво можем да направим?“ вместо „Какво ще правим?“.
„Не мога да се сетя за друг, към когото да се обърнем“ вместо просто „Не се сещам…“.
„Изглежда, че това е много важно за него, а ние не искаме да го дразним“ и „Съдия Страус ни покани да отидем скоро и не искаме да бъдем необщителни“, където wouldn’t want to би трябвало да се преведе като „по-добре/най-добре да не“ или „не е добре да“.
„Попита той с грачещия си глас и се запъти към мястото, където седеше Клаус“ (walking over to where Claus was sitting) вместо просто „тръгна/пристъпи към Клаус“.
„но в края на един уморителен и безнадежден ден трябваше да се задоволят и с толкова“ вместо „в края на този толкова уморителен…“, „Едно хубаво момиче като теб не би трябвало да работи…“ вместо „Такова хубаво момиче като теб…“.
„Иска ми се да можехме да използваме парите на родителите ни сега, а не чак когато станеш пълнолетна“ – тук включително и курсивът е буквално пренесен от оригинала, без реална полза и смисъл от него. Дори да прочетем изречението на глас, то пак няма да ни каже същото като I wish our parent’s money could be used now, instead of when you come of age или „Де да можехме (наистина) да използваме парите от родителите ни сега, а не чак когато навършиш пълнолетие“. Смислов акцент на български може да се постигне със синтактични и лексикални средства, не с мързеливи курсиви.
Не са използвани възможностите, които дават представките в българския – „Съни веднага взе да плаче“ спокойно би могло да е „Съни се разплака“ или „Съни заплака“, а вместо „да направим (къщата) по-хубава“ може да се каже „да я пооправим малко“ или „да я поразкрасим“. Освен това „Съни […] размаза овесена каша и малини по цялото си лице“ звучи като твърде умишлено действие, got porridge all over her face би трябвало да е „се омаза до ушите с каша“ например.
Ето още няколко буквални превода, оставени така:
I can scarcely stand to touch them. – „Толкова са противни, че едва понасям да се докосна до тях“.
Justice Strauss was kind enough to escort them to the market – „Съдия Страус беше толкова мила, че да ги придружи до пазара…“
Maybe, just maybe, the book Klaus was smuggling could save their lives. – „Може би – само може би – книгата, която Клаус изнасяше тайно, щеше да им спаси живота.“ Дори по някаква причина Теодора Джебарова да не е познавала израза maybe, just maybe, да го е сметнала за нещо оригинално и авторско, което трябва да се запази, оцеляването му в редактиран превод, пуснат на пазара през 2023 година, за мен няма оправдание. На български не казваме така, освен в буквален превод – еквивалентно наблягане на това колко минимален е шансът би бил например „Може би, кой знае, книгата…“.
Жалко е, че вторият чифт очи, при това от разстояние двайсет години, не е забелязал, че трамваят по-скоро трябва да е „нестабилен“, отколкото „неустойчив“, че децата имат за задача да нацепят купчината дърва, а не да ги насекат, че тъжното бебе е по-вероятно да „хлипа“, а не да „хленчи“. Hallway си е останало „входно помещение“, вместо преддверие, антре, вестибюл, дори коридор. Don’t let her eat dirt – при положение че Съни ще помага в градината, би трябвало да я пазят да не яде пръст, а не „някоя мръсотия“. Двайсет години по-късно I’m stuck съвсем спокойно можеше да стане „Забих“ или „Зациклих“, а не „Просто не виждам логика“, а teething rings – „гризалки“, а не „гумени рингчета на Съни, предназначени за хапане при растеж на зъбите“.
Но най-лошото е, че при превода ненужно и несправедливо са се изгубили много смешни, забавни и забележителни формулировки, а при редакцията не са били възстановени. И ако неприятният младеж вече няма полепнала по зъбите храна, а просто е „захапал парче картоф“, да, това не е голяма драма. И ако Subservient financial services са станали баналното „Спомагателни финансови услуги“, при положение че думата може да се преведе и като „сервилен“, „угоднически“, „раболепен“ – как да е. Нелогично е мъничката Съни, на която едва ѝ се разбират три думи от нечленоразделното бъбрене, да повтори „Добър ден. Как сте? като „’бъл-ден, ‘ак-те!“ – в оригинала How do you do? / Odo yow! На два пъти Съни възкликва „Книга!“, без преводачът и редакторът да си дадат сметка колко несравнимо по-лесно за произнасяне е book – още повече, че контекстът дава отлична възможност Вайълет или Клаус да са тези, които да я разберат правилно, дори да каже просто „ика“ например, и след това да дешифрират думата, в случай че читателят не я е разбрал. Разварена е и шегата за безвкусната вечеря у семейство По: boiled chicken, boiled potatoes and blanched – the word ‘blanched here means ‘boiled’ – string beans – на български „варено пиле, варени картофи и бланширан – думата „бланширан“ тук означава „кипнат в подсолена вода“ – зелен фасул“.
Формулата „{сложна дума} – което в случая означава {хумористично и/или свързано с историята обяснение}“ се използва много често не само в „Нещастното начало“, а в цялата „Поредица от злополучия“. В доста случаи тя е преведена точно и оригиналното внушение е запазено, особено находчиво е „връчи волю-неволю“ като превод на relinquished. На твърде много места обаче избраната българска дума изобщо не е толкова чужда, непрозрачна или рядко използвана, което обезсмисля и обясняването ѝ и прави цялата формула смехотворна, вместо комична. Още в първа глава господин По съобщава на децата Бодлер: „Вашите родители загинаха в един ужасен пожар. […] Загинаха – отбеляза господин По – значи „умряха“. – Знаем какво значи „загинаха“ – тросна се Клаус. Той наистина знаеше какво значи думата „загинаха“ […]“. Клаус е на 12 години впрочем и е описан като дете, което обожава да чете всякакви книги, а в оригинал думата е perished. Standoffish е също силно нормализирана – „необщителен“, в чието обяснение, против всякакви правила в игрите на асоциации, има и „общувам“ и „няма“ – „Тя означава, че някой „няма желание да общува с други“. И отново: „Клаус познаваше думата „необщителен“ и едва не се изсмя на глас при неправилната ѝ употреба“. Incentive e станало „подбуда“, „като думата „подбуда“ тук означава „предложено възнаграждение, с цел да те убеди да направиш нещо, което не ти се прави“ – „мотивация“ или „стимул“ би било доста по-добре. Violet was sleeping fitfully – […] with much tossing and turning на български е „неспокойно“ – дума, която е ясно какво означава и няма нужда от обяснение. Нито smirkеd, нито „усмихна се неприветливо и престорено“ са достатъчно точни съответствия на „се ухили“, но може би най-лошото решение в тази серия е взето в самия край на книгата, буквално в последното изречение, така като за финал:
„Колата се отдалечаваше ли, отдалечаваше, докато съдия Страус не се превърна просто в една точица сред мрака, а на децата им се струваше, че се движат в неправилна – думата „неправилна“ тук означава „съвсем, съвсем погрешна и причиняваща много страдания“ – посока.“ Дали някой би предположил, че същата тази посока в оригинала е характеризирана с прилагателното abberant?
Накратко, става дума за превод на популярна и обичана съвременна класика, дело на именита преводачка, който още преди първото си излизане е имал нужда от сериозно оглаждане. И за второ, редактирано издание, където редакциите обаче биха могли да се нарекат по-скоро „претупване“ – дума, която тук означава „предполагаема комбинация от страхопочитание и небрежност или неопитност, в резултат на която на читателя се предлага творба с влошени качества спрямо първообраза“.
Въпросите и заключенията в статията на Владимир Молев, от която заимствах заглавието си, биха могли да се повторят буквално и тук. С една важна добавка – че когато става дума за детски книги, отговорността да ни води нещо отвъд икономическата логика, е още по-голяма. Когато аз растях и четях много, ни се казваше, че четенето не само ти отваря очите и съзнанието за живота и света, но и те учи на език, на грамотност, обогатява речника и умението да се изразяваш правилно и хубаво. А напоследък сякаш колкото повече преводи (от английски) чете едно дете, толкова повече рискува да си развали българския. Аз все пак не съм съгласна с мнението, че може би след някоя и друга година този чужд и недобър български с чуждите синтактични конструкции ще е стандартният – най-малкото защото превеждаме и от други езици, не само от английски – но дори и тази тенденция да продължи, ние не би трябвало да ѝ се оставяме без съпротива. Заслужаваме качествената чужда литература да стига до нас и децата ни точно такава – качествена. Дължим го и на авторите, и на читателите. В конкретния случай издателството има още три опита да се поправи, ще им стискам палци.