В края на миналата година, малко преди да напусне поста, служебният министър на културата Найден Тодоров обяви, че неговият екип е подготвил Стратегия за развитие на културата, която ще бъде внесена в парламента. Документът не беше представен в цялост, но от изявленията на министъра става ясно, че като се изключи редовното заклинание за „по-добро финансиране на библиотеките“, въпросите за книгата и четенето напълно отсъстват в него. Колкото и невероятно да звучи, вече 35 години една от водещите културни индустрии – книгоиздаването – е оставена да се развива на самотек без ясно структурирана държавна политика към нея, ако не броим въведеното като временна мярка в разгара на пандемията намаляване на ДДС за книгите. Благодарение на това царящата на книжния пазар живителна какофония – все повече издателства, все повече заглавия, все по-големи обороти – е съпроводена от усещането за задълбочаваща се криза – все по-малко читатели, все по-ниски тиражи, все тъй ниско качество, все по-голяма депрофесионализация. Доколкото незаинтересуваността от общото благо, изразяваща се в липсата на държавен ангажимент към този културен сектор, още повече подкопава основите на и без това клатещия се мост на превода, тук ще се опитаме да съберем идеи какво може и трябва да се направи, за да се спре упадъкът. (Приветстваме и други текстове по темата – пишете ни на red@tomosekla.com.) Започваме обаче от там, откъдето трябва да се започне: с бръснещ полет над днешното ни книгоиздаване.
Томосекла
Много често разговорът за книгоиздаване се бърка с разговор за литература. Рядко в медийното пространство и професионалните дискусии книгоиздаването се разглежда като индустрия. Дали защото говорещите за книги не обичат да говорят за пари? Или защото информацията за книгоиздаването като икономически процес е толкова оскъдна, че прави анализа ѝ почти невъзможен. В скачането от книга на книга и от рецензия на рецензия трудно се постига дистанциране от непрестанния поток от нови заглавия, за да се открият тенденции с дълготрайно проявление.
В България достоверна информация за пазара на книги няма. Обичайно браншовите организации събират, обобщават и оповестяват данните за местните книжни пазари. Асоциация „Българска книга“ не е сред тях. Единственият официален източник за българското книгоиздаване е годишният бюлетин „Книгоиздаване и печат“ на Националния статистически институт. Той отразява библиографски обработените книги, депозирани в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Допълнителна информация носят годишните справки „Книги и издатели в системата ISBN“, изготвяни от Националната агенция за ISBN и публикувани на сайта на Националния регистър на издаваните книги в България.
Затова всеки опит да се проследи книгоиздаването в периода след прехода към демокрация и пазарна икономика, започнал на 10 ноември 1989 г., се сблъсква с недостига на информация. Наличните данни обаче все пак позволяват да се проследи какво и колко се е издавало, макар да няма откъде да се научи какво и колко се е продавало.
Десети ноември заварва България със стотина издателства, 27 от които са държавни, а останалите – ведомствени. Количественото изражение на продукцията им през 1989 г. е 4543 издадени заглавия с общ тираж от 57,987 милиона. Лесно е да се изчисли средният тираж: 12 764 екземпляра.
Радикалната промяна на пазара започва още от 1990 г. Появяват се първите частни дружества – по-бързо в книготърговията, малко по-бавно в книгоиздаването. Държавното предприятие „Книгоразпространение“ все още разполага с книжарската си мрежа, но бързо губи монопола си. Появяват се нови търговски фирми, които чрез улични щандове разпространяват основно вестници и списания, но предлагат и книги. През 1992 г. успешно стартира „Хеликон“ – семейно дружество, започнало с книжарница в Бургас и разраснало се до книжарска верига с 37 обекта през 2024 г. Постепенно изграждат търговската си мрежа и „Сиела“, „Хермес“, Orange, „Буктрейдинг“.
В началото на 90-те се основават някои от издателствата, устояли на турбулентните икономически условия през следващите три десетилетия: „Колибри“, „Фют“, „ПАН“, „Булвест 2000“, „Хермес“, „Сиела“, „Бард“. През 1991 г. започва дейността си и „Егмонт България“ – дъщерното дружество на датската медийна група „Егмонт“. Основаването му е първата чуждестранна инвестиция в книгоиздателската индустрия.
В началото на Прехода неизбежната комерсиализация показва лошата си страна. Книжният пазар е залят от книги, които, най-вече по идеологически причини, не са издавани през социалистическия период. Изобилстват също любовни и еротични романи, често препечатани от стари издания без издателски права. Делът на художествената литература за възрастни в книжната продукция бързо нараства. През 1985 г. той е 19% от всички издадени заглавия, през 1990 г. – 22.9%, а през 1993 г. скача на 42.4%. Сравнението между последната година от социалистическия период (1989) и първата от новите пазарни условия (1990) показва спад в броя издадени заглавия от 4543 на 3412, както и на общия тираж – от 57,987 милиона на 47,074 милиона. Новите заглавия все още се издават в десетки хиляди екземпляри и така средният тираж се увеличава от 12 800 на 13 800, като отстъпва единствено на рекордното ниво от 1976 г. – 14 076.
През 90-те години икономическата среда е белязана от кризи с висока инфлация, девалвация на българския лев, политическа нестабилност, улични протести и – не без значение – организирана престъпност. Разпада се централизираната система и в книгоиздаването, и в книготърговията. Държавното предприятие „Книгоразпространение“ е приватизирано през 1993 г. Още през 1990 г. са закрити издателство „Народна младеж“ на ЦК на ДКМС, издателството на Отечествения фронт и издателството на БЗНС. През 1991 г. престава да съществува издателство „Партиздат“ на ЦК на БКП. Със закриването на казионните профсъюзи изчезва издателство „Профиздат“. Най-голямото издателство за художествена литература „Народна култура“ преустановява активната си дейност, макар да оцелява до 2003 г.
Променя се и нормативната база в книгоиздаването. През 1991 г. се въвежда Международната система за стандартна номерация на книги и се основава Националната агенция за ISBN. През 1994 г. се въвежда данък добавена стойност със ставка от 18%, валидна и за книгите.
Броят на новоиздадените заглавия не следва равномерно възходяща крива, но се увеличава от 3412 през 1990 г. на 4971 през 1999 г. Делът на книгите, публикувани от частни издателства, бързо обхваща почти цялата книжна продукция. През 1990 г. е само 1%, през 1995 г. е 68.6%, а през 2000 г. вече е 98.3%. Тиражите обаче следват негативна тенденция, започнала след 1993 г., когато общият тираж е 53,677 милиона. През 1999 г. е пет пъти по-нисък – 10,438 милиона. Сривът на средния тираж е още по-очевиден: едва 2100 през 1999 г.
През първото десетилетие на новия век правомерното закупуване на издателски права постепенно става обичайна практика. Сред литературните агенции се открояват „Антея Райтс“ и АНА – София. „Вестникарските фирми“ от началото на 90-те губят значението си за разпространението на книги, което най-после се прехвърля от уличните щандове в новооткрити книжарски обекти. С изключение на „Хеликон“, книжарските вериги навлизат в големите търговски центрове, т. нар. молове. Интересна е съдбата на книжарници „Пингвините“ – много бързо се разрастват, но може би именно поради това бързо стигат до фалит през 2012 г. Книготърговията навлиза и в обекти, нетрадиционни за предлагане на книги, като бензиностанции и големите супермаркети. Броят на новоиздадените заглавия нараства от 5027 през 2000 г. до 6491 през 2009 г. Макар и с малко забавяне, международната финансова криза „удря“ и българското книгоиздаване. През 2010 г. издадените заглавия са само 4614. Общият тираж се срива до 3,220 милиона през 2010 г. и 3,213 милиона през 2011 г. – най-ниските нива за целия период от 1960 до 2023 г.
Излизайки от финансовата криза, издателската индустрия се възстановява. Издават се повече нови заглавия. Тиражира се по-амбициозно. За периода 2010 – 2019 г. броят на новоиздадените книги се удвоява, като през 2017 г. за първи път надвишава 10 хиляди с общ тираж от 6,710 милиона. В предпандемичната 2019 г. количествените показатели за книгоиздаването са 9516 нови заглавия и общ тираж от 7,628 милиона. Появяват се нови чужди инвеститори. През 2017 г. в България започва дейност бързо разрастващата се шведска компания за аудиокниги „Сторител“. Влиза в сила обновеният Български стандарт „Библиографски данни в книгите“. Този документ, заменил остарелия стандарт от 1987 г., регламентира разположението на библиографските данни в композицията на книгата. През 2019 г. германската компания „Клет“ придобива издателствата „Анубис“ и „Булвест 2000“ и така става водещият издател на образователна литература в България.
Българската литература затвърждава превеса си над преводната по брой на издадените книги. Делът ѝ през 2014 г. е 48.6%, но достига 79.2% през 2018 г. и 75.2% през 2019 г. Ако фокусът се насочи само към художествената литература, също се забелязва разширяване на територията, завзета от българските автори. През 2014 г. българските книги имат под една трета (31.8%) от общия тираж на художествената литература, през 2016 г. – 39.1%, а през 2018 г. – 45.8%.
Пандемията от КОВИД-19 е основният фактор, който въздейства върху книгоиздаването през първите години на третото десетилетие. Първоначално книгоиздателската индустрия също понася щети – достъпът до търговските обекти е ограничен, отменени са панаири на книгата, издателствата преминават на дистанционен режим. В България пандемията предизвиква усещане за катастрофална криза и в книгоиздаването. Преобладават призивите за помощ от държавата. Като временна кризисна мярка от 1 юли 2020 г. ставката на ДДС върху книгите се намалява от 20% на 9%.
Четенето обаче се оказва предпочитано занимание в увеличеното свободно време и при ограничени възможностите за развлечения, общуване и туризъм. В сравнение с предпандемичната 2019 година броят на издадените книги през 2020 г. нараства от 9516 на 10 769. Издателите все пак тиражират предпазливо – през 2020 г. общият тираж спада от 7,628 на 5,740 милиона, а средният тираж – от 802 на 533.
Пророческо се оказва твърдението на Маркус Доле – тогавашния президент на издателската компания „Пенгуин Рандъм Хаус“, който в началото на 2021 г. шокиращо заявява, че „сега е най-доброто време за книгоиздаване“. На много от водещите книжни пазари втората пандемична година наистина се оказва рекордно успешна. В Швеция медийната компания „Бониер“ връща държавната субсидия за последиците от КОВИД-19, тъй като приходите от продажби са се оказали по-високи от предвиденото.
Като че ли не е в криза и българската книгоиздателска индустрия. Изненадващо новорегистрираните издателства в системата на ISBN през 2020 г. достигат 257 – рекорден брой към този момент. А през 2021 г. броят на новоизлезлите заглавия също се показва на рекордно дотогава ниво от 11 700. За подем в книгоиздаването говорят и рекордните към момента показатели от статистиката за ISBN от 2021 г.: най-много новорегистрирани издателства (291), най-голям общ брой на издадени ISBN (13 085), най-много издателства, заявили ISBN (1481), и най-много ISBN, издадени за електронни издания (2225). Печатните книги, получили ISBN (10 740), са само със стотина по-малко от рекорда през 2018 г. от 10 844. Втората пандемична година отчита и един негативен рекорд – средният тираж пада до 427. От гилдията на издатели и книготърговци обаче продължават призивите за държавна подкрепа. Така се стига първо до удължаването с още една година на действието на 9-процентовата ставка на ДДС върху книгите, а с решение на Парламента от 15 декември 2022 г. тя става постоянна.
Доказателство, че пандемията от КОВИД-19 оказва благотворно въздействие върху книгоиздаването, са и показателите за 2022 г. Броят на издадените книги е рекорден: 11 828. Общият тираж се покачва на 5,566 милиона, малко нараства и средният тираж – 470.
Пандемичният период е успешен и за българската литература. През 2020 г. тя значително надвишава преводната, като заема дял от 74.6% от всички издадени книги и 70% от общия им тираж. През следващите три години доминиращият дял на българската литература се запазва и в общия брой на издадените книги (малко над 70%), и в общия тираж (малко над 60%). В художествената литература присъствието на българските автори в периода 2020 – 2023 г. е също впечатляващо: около две трети от издадените книги и около половината от общия им тираж.
Вече без да скандализира никого, от Лондонския панаир на книгата през април 2023 г. идва още едно интересно изявление – този път от президента на издателската компания „Харпър Колинс“ Брайън Мъри, който определя периода на пандемията като „време на безпрецедентен растеж“.
Интересно е, че през 2023 г., когато пандемията от КОВИД-19 е почти преодоляна, издателската активност в България спада. Новоиздадените книги са 10 361, а общият тираж – 5,357 милиона. Обяснението е в няколко фактора с негативно въздействие. Външният е войната в Украйна, която води до поскъпване на печатарската хартия и нарушава веригата на доставки. Вътрешните са високата инфлация, непредвидимата пазарна среда и политическата нестабилност. Показателна за възвръщаща се издателска активност обаче е статистиката за ISBN през 2023 г., в която са постигнати три рекорда: 13 208 издадени ISBN; 1523 издателства, заявили ISBN; 2318 ISBN за електронни издания.
У нас все още е оскъдна социологическата информация за читателските практики на българина. Затова особено ценни са проучванията на „Алфа рисърч“, периодично провеждани в продължение на близо двадесет години. Тревожно е, че около една трета от българите не са прочели нито една книга за съответния едногодишен период: 32% през 2014 г., 42% през 2019 г. и 38% през 2021 г. Показателен за книжния ни пазар е и фактът, че около две трети от анкетираните не купуват книги: 58% през 2006 г., 61% през 2009 г., 63% през 2014 г. и 62% през 2019 г.
За сравнение, проучване в Норвегия показва, че хората, които не са чели книги през 2024 г., са само 7%. При това 40% от читателите са прочели повече от 10 книги за този едногодишен период.
Динамиката на книжната продукция през последните три десетилетия опростено може да се определи като преход от ограничен брой издания с големи тиражи към голямо количество книги, но с малки тиражи. Увеличава се не само броят на новоиздадените книги, но и броят на активните издателства, надхвърлил 1500 през 2023 г. Този процес на фрагментиране продължава повече от три десетилетия. Бъдещето ще покаже дали предстои процес на консолидация със сливане и придобиване на издателства. Ако политическата и икономическата среда се нормализират, би могло да се очаква и инвестиционен интерес от големи чуждестранни издателски компании.
Няколко съпоставки красноречиво илюстрират „птичия поглед“ към българското книгоиздаване след 1989 г.:
✤ Броят на издадените книги нараства три пъти спрямо първата година на Прехода: от 3412 през 1990 г. на 10 361 през 2023 г.
✤ Общият тираж на книгите, издадени през 2023 г. (5,357 милиона), е 12 пъти по-нисък спрямо рекордното ниво от 1985 г. (63,106 милиона).
✤ Средният тираж на книгите, издадени през 2023 г. (517 екземпляра), е 27 пъти по-нисък от рекордното ниво от 14 076 бройки през 1976 г.
Рекордите в книгоиздателската продукция
| Най-висок общ тираж | 63 106 000 (1985 г.) |
| Най-висок среден тираж | 14 076 (1976 г.) |
| Най-малко издадени книги | 3 260 (1991 г.) |
| Най-нисък общ тираж | 3 213 000 (2011 г.) |
| Най-нисък среден тираж | 427 (2021 г.) |
| Най-много издадени книги | 11 828 (2022 г.) |
С типичния български скептицизъм състоянието на книгоиздаването често се определя като кризисно. В обществения разговор, доколкото го има, надделяват гласовете за нуждата от спасителна подкрепа на държавата.
Дали наистина реалността е толкова мрачна? През последните три десетилетия българското книгоиздаване постига постепенно, но неотклонно, своята зрялост като медийна индустрия: свободна конкуренция, стотици активни издателства, цялостен продуктов спектър, развитие на онлайн ресурси на издателства и книготърговски фирми, взаимно допълване на трите медийни формата на книгата – печатен, електронен и аудиокнига, повишено качеството на издателската обработка и полиграфическото изпълнение. Белег на зрялост на книжния пазар е и все по-силната позиция на българските автори. В последните няколко години те все по-често заемат поне няколко от първите десет места в класациите на книжарските вериги.
В България, както и в световната медийна среда, значително се ускорява дигитализацията на процесите в цялата стойностна верига на книгоиздаването. Директните онлайн продажби от издателствата стават обичайна практика и правят възможни доставките до населени места, където книжарските обекти са закрити или никога не са съществували. Маркетингът на книги почти изцяло се пренася във виртуалната среда. Дигиталните формати разширяват дела си в издателската продукция, като печатният запазва устойчивата си доминация.
Дискусионен остава въпросът за периодизацията на книгоиздаването в условия на пазарната икономика. Има основание да се разграничат четири периода: премахване на държавния монопол (1990 – 1993), установяване на свободна конкуренция (1994 – 2006), разрастване на книгоиздателската индустрия (2007 – 2019), ускорена дигитализация на книгоиздаването. Предстои обаче не само на професионалното, но и на академичното поле да се формулират обосновани критерии за периодизация, която със сигурност може да има различни варианти.
Има две сфери, в които подкрепата на държавата все още е недостатъчна – издаването на български книги в чужбина и попълването на библиотечните фондове.
Трудно е да се разбере защо Национален фонд „Култура“ рязко съкрати бюджета за преводи на български автори в чужбина от 300 000 лв. през 2022 г. на 75 000 лв. за 2023 г. При максимална сума за отделен проект от 20 000 лв. това подсигуряваше превода в чужбина на пет-шест книги. При това на условието за допустимост отговаряха само страните от Европейския съюз и Европейската икономическа общност. В програмата за 2024 г. това нелепо условие отпадна, а сумата беше увеличена на 330 240 лв. – малко над тази за 2022 г. При максимално финансиране на проект от 30 000 лв. на практика това означава подкрепа за превод в чужбина на около петнадесетина български книги.
Ето какво показва сравнението с една съседна страна – Турция, и с една страна с население, сходно по численост на българското – Норвегия.
TEDA е съкратеното название на „Проект за поощряване на турската култура, изкуство и литературни произведения за публикуване на езици, различни от турския“ на Министерството на културата и туризма на Турция. В периода 2005 – 2024 г. TEDA е финансирала издаването на 4234 книги от турски автори от 963 издателства в 97 страни на 64 езика. Това означава средно по над 200 книги на година.
NORLA е съкращение на организацията Norwegian Literature Abroad, която предоставя три вида финансиране на издаването на норвежки книги в чужбина: за превод, за закупуване на права, за организиране на маркетингови събития. За периода 2004 – 2022 г. NORLA е подпомогнала издаването по света на 7700 норвежки книги (около 400 годишно), издадени на 72 езика. На сайта на NORLA са представени няколкостотин преводачи, които превеждат от норвежки на 48 езика. Представени са и шестима преводачи от България. На този фон още по-тежко е да осъзнаем колко рядко вече чуваме понятието „българист“. Като че ли безвъзвратно са отминали времената, когато българистика се е изучавала в десетки университети по света.
Не стихва дискусията за държавната подкрепа на библиотеките чрез закупуване на книги от издателствата. Проблемът се прехвърля години наред между институциите в различни „стратегии“ и „стандарти“ без ефективно решение. Два милиона лева е сумата, заделена от Mинистерството на културата по програмата „Българските библиотеки – съвременни центрове на четене и информираност“ за 2024 г. Дали тази сума е достатъчна е въпрос не само икономически, но и ценностен. Все пак безспорно е, че това е стъпка в правилната посока.
Наличната информация за книгоиздателската индустрия в България не е достатъчна за пълноценния ѝ анализ. Гилдията на издатели и книготърговци обаче не показва готовност да изгради надеждна система за събиране на пазарна информация и статистическото ѝ обобщаване. Може би няма желание? Може би не вижда смисъл или очаква и това да направи държавата? А може би няма интерес от пълно осветляване на търговската реализация на книгите? Каквито и да са причините, пасивността на Асоциация „Българска книга“ по този проблем само го задълбочава.
Макар и недостатъчни, фактите за динамиката на книгоиздателската продукция през последните 35 години водят към оптимистичен извод: българското книгоиздаване е устойчиво развиваща се културна индустрия. Независимо от неизбежното редуване на успешни и кризисни периоди.
Поне така изглежда от птичи поглед.