Критични бележки върху превода на „Италия отвъд клишетата“ на Хенинг Клювер, превод от немски Ваня Пенева, издателство „ЕРА“, 2022 г.
Посегнах към книгата, препоръчана от приятел, защото се интересувам от Италия, освен това знам малко за Хенинг Клювер, но понеже не владея немски, съм го чела в преводи на руски език („Милан – Литературное приглашение“; „Инструкция по применению для Сардинии“; „Леонардо в кармане“). Той е изкуствовед и културен кореспондент на различни медии, живее от 40 години в Италия и има добра подготовка и критичен поглед. Докато пишех тази рецензия, ровнах в интернет, за да видя каква информация има за Клювер на български. Оказа се, че издателство „ЕРА“ е превело и пуснало на пазара още един негов пътепис „Сардиния – люлката на щастието“. Изненадата ми в случая е породена от смяната на заглавието, което в оригинал е „Сардиния – инструкции за употреба“ и звучи по-интригуващо и закачливо от клишето „люлка на щастието“.
Като човек, който се занимава с превод от 25 години и сравнително добре познава Италия, се чувствам длъжна да споделя неприятната изненада от срещата си с превода на „Италия отвъд клишетата“ набългарски език. Вероятно неопитността на преводача, но и липсата на редактор (такъв не е посочен в изданието) са довели до много езикови и стилистически недоразумения (например, изрази като „съставките на лавата“, „покрайнините на земетръса“; „печелившият може да спечели“ или „сценичен спектакъл“, вместо зрелищен). Проблеми с избора на съответна лексикална единица виждаме в примери като „държавата увеличава данъците и налозите“ (с. 186) – данъци и налози са синоними; „нацепени листа“ (с. 243) вместо „насечени“ (иде реч за цикорията). Копирането на чуждата синтактична конструкция поражда нарушаване на узуса на българския език, така на с. 235 четем: „при свободно влизане на лица под 18 години“, вместо „вход свободен за лица до 18 години“. Търговските центрове са „място за срещи между младежи и семейства“ (с. 243). Ще цитирам и едно цяло изречение, което поражда недоумение: „С концепцията на продуктивния ландшафт Кипар се стреми да свърже естественото свободно пространство в мрежа от връзки и нова продуктивност“ (с. 72). Привидно звучи на български, но трудно се долавя смисъл.
Още от първите страници си проличава и необходимостта от корективен поглед от италианист, защото срещаме груби грешки в наименования на италиански личности, географски обекти и културни феномени. Реалиите могат да станат препъникамък при превода, ако човек не познава и съответно не интерпретира правилно наименования на личности, събития, места и т.н., свързани с дадена културно-езикова общност.
В текста се сблъсках с непознаване на географски, природни и културни обекти и ежедневни практики. Ето примери: „морската теснина на Месина“ вместо Месинския провлак (с. 57); „площи с Макис“ вместо „обрасли с храсталаци“ (с. 63); „неплатено“ кафе вместо „висящо“, т.е. платено предварително/предплатено кафе (с. 117); ресторант „Квадри“ във Венеция вместо „Куадри“ (с. 118); на с. 120 за наливане на кафе използват арабски „ибрик“ вместо джезве; „бароковия архитект Джон Лоренцо Бернини“ вместо Джан, умалително от Джовани (с. 139); „Църковната държава“ вместо „Папската“ (с. 139); за „Сан Пиетро“ пише, че е най-важната „черква“ на католическия свят вместо храм (с. 144); град „Мацерата“ вместо Мачерата (с. 214); известната със стенописа на Леонардо църква „Санта Мария Грацие“ вместо „Санта Мария деле Грацие“ (с. 236).
Проблеми с транскрипцията открих в много от наименованията на агенции, институции, площади и дори в имената на светци, например: „Генерали“ вместо „Дженерали“ (с. 42); „корпо Регионале“ вместо Реджонале (с. 57); „Мезоджорно“ вместо Медзоджорно (с. 91); „пиаца дел Плебисцито“ вместо „Плебишито“ в Неапол (с. 92); „манастирът Целе“ вместо Челе (с. 164); „Еугенио Балзан“ вместо Еудженио Балцан (с. 178); „Сан Егидио“ вместо Еджидио (с. 205); „Сант Амброджио“ вместо Амброджо (с. 243). Подозирам, че проблемът е заради немския подстрочник, но това не отменя необходимостта от справка в съответните източници и адекватно предаване на български.
Ще си позволя да направя следния извод: за добрия превод владеенето на преводния език е една идея по-съществено от владеенето на чуждия. Самозалъгването на носителя на езика, че го владее в съвършенство, води до автоматичен отказ от търсене на по-добри варианти, от ровене в синонимния речник, от проверка на честотността на употреба на даден израз, и резултатът е грубо разминаване с узуса и нормите на преводния език. Представените примери могат да послужат за нагледен материал по тема, свързана с качеството на превода, което е в пряка зависимост от богатите фонови знания на преводача. Призовавам екипа на издателство „ЕРА“ да направи необходимите корекции и да преиздаде интересните наблюдения на немския журналист върху живота на Апенините!