1.1. Предистория и значимост на темата
През 2020 година на български език излиза преводът на романа „Трите тела“ – първа част от научнофантастичната трилогия „Земното минало“. Той получава добър прием в България и читателите го оценяват високо. В социалната платформа Goodreads произведението има среден рейтинг от 4.08/5, а повечето от българските читатели са му поставили пет звезди. Това се дължи не само на увлекателния сюжет и дълбоката идея на оригиналното произведение, но и на ключовата роля на превода.
Въпреки това част от обратната връзка от българските читатели показва, че те не разбират напълно китайската научна фантастика и контекста на китайската култура и история. Например един читател коментира: „Необходимо е малко време насаме с англоезичната фантастика, за да навлезеш в проблематиката и търсенията на тамошните писатели. Дотолкова сме свикнали с нея. Но с китайската е по-различно, не само защото се случва достатъчно рядко да бъде превеждана на български, за да я разберем. Китайската история е древна и пълна с любопитни събития чак до съвремието, затова я има тази специфична нотка, когато „външен“ се опита да навлезе и разбере този особен свят на династии и открития“1.
Повечето български читатели нямат опит в четенето на китайски романи, особено в жанра на научната фантастика. Оригиналът на „Трите тела“ действително съдържа много културно специфична лексика – думи и изрази, носещи специфичен културен оттенък, които са продукт на различен социално-културен контекст. Преводът на такива единици изисква да се вземе предвид културният фон на целевия език (в случая – българския), както и неговите езикови конвенции. Тези термини са свързани с историята и културата на Китай и включват много изрази и формулировки, отразяващи китайското мислене и философия. Те са широко познати в Китай, но читателите в чужбина, включително българските, често нямат представа за тях. Поради това е от съществено значение да се изследват стратегиите за техния превод.
1.2. Целите на изследването и проблематиката
Английският превод на произведението е публикуван през 2014 година, след което е номиниран за наградата „Небюла“ на Американската асоциация на научнофантастичните и фентъзи писатели за 2014 година, а през 2015 година получава наградата „Хюго“ за най-добър роман, ставайки първото произведение на азиатски автор, удостоено с тази награда. Признатият на международно ниво английски превод предлага значими примери за преводачески решения и за него вече съществуват много изследвания от гледна точка на теорията на превода и с акцент върху културно специфичната лексика. Българският превод на „Трите тела“ е публикуван през 2020 година, но все още няма изследвания, посветени на него. Това изследване ще сравни стратегиите за превод на културно специфична лексика в английския и българския превод – ще се разгледат съответните изследвания върху английския превод, след което ще се анализират стратегиите, използвани в българския превод; ще бъдат събрани отзиви на читатели в Goodreads, за да се анализира ролята на превода (положителна или отрицателна) за намирането на културен консенсус между двете страни в научната фантастика; ще се цитира и проведеното интервю2 с преводача, за да се онагледи неговото разбиране за културно специфичната лексика в романа и стратегиите за нейното предаване. Целта е да се потърсят универсални стратегии за превод, които да бъдат от полза за по-нататъшното разпространение и популяризиране на китайската научна фантастика в България.
Много китайски изследователи са анализирали стратегиите в английския превод на „Трите тела“, например от гледна точка на теорията на функционалната еквивалентност3, комбинацията между одомашняване и очуждаване4 и други. Относно превода на културно специфична лексика в „Трите тела“ няколко изследователи са анализирали превода от гледна точка на меметиката5 и теорията на дълбокия превод6. Някои изследователи обръщат внимание на субективния характер на преводаческия избор. Те подчертават, че когато преводачът има ясна представа за възможностите на целевата аудитория да възприеме текста, той може да прецени кои думи не се нуждаят от допълнително обяснение и кои надхвърлят фоновите знания на читателя. В същото време творческият подход на преводача му дава свобода да пресъздаде ефекта на оригинала по нетрадиционен начин. Относно сравнението между различни преводи на „Трите тела“ – китайските изследователи все още не са обръщали внимание на българския превод, но има сравнения на японския и немския превод с английския7. Изследванията на японския превод са направени от гледна точка на теорията на целта (скопос теорията), като се фокусират върху превода на културно специфичната лексика. Тези изследвания са полезни за моята работа както теоретично, така и методологично, тъй като предоставят основа за сравнение на различните преводачески стратегии и подходи. Те ще ми помогнат да анализирам как културните различия влияят на преводите и да избера подходящи методи за сравнителния анализ на българския и английския превод.
2. Теоретичен преглед. Значение на културно специфичната лексика и свързаните теории
В китайската академична общност концепцията за „културно специфична лексика“ е въведена за първи път от Сю Годжан в неговата статия Culturally Loaded Words and English Language Teaching от 1980 година8. В своята книга „Изследване на съвременните западни преводачески теории“ Ляо Ции изтъква, че културно специфичната лексика се отнася до думи, фрази, идиоми и исторически препратки в дадена култура и отразява уникалния начин на живот, който една нация е изградила в продължение на дълъг исторически период9.
Ху Уънджун посочва, че културно специфичната лексика се отнася до думи в дадена култура, които пряко или косвено отразяват културата на тази нация. Тази лексика се свързва с т.нар. „лексикална празнота“10. Според Бао Хуейнан това означава, че съдържанието, носено от думите в изходния език, няма съответстваща културна информация в целевия език11.
Мона Бейкър смята, че понятието, изразено от една дума в изходния език, може да бъде напълно непознато за читателите в целевия език. Това понятие може да бъде абстрактно, като думи, отразяващи религиозни вярвания или социални обичаи, или конкретно, като местни храни. Думите, които носят такива специфични културни концепции, се наричат „културно специфична лексика“12.
Найда разделя културата на пет категории13: екологична, материална, социална, религиозна и езикова. Повечето изследователи разделят културно специфичната лексика на същите пет категории.
Тъй като културно специфичната лексика в „Трите тела“ е предимно лични имена, културни артефакти и исторически събития, класификацията на Найда не е напълно приложима. Предложената тук категоризация предоставя по-ефективна основа за анализ на стратегиите в романа.
3. Сравнителен анализ на превода на културно специфична лексика в английския и българския превод
3.1. Превод на имена на исторически личности
Пример 1:
В „Трите тела“ главният герой Уан Мяо влиза чрез VR устройство в играта „Трите тела“, където героите са известни исторически личности от различни страни. Първият герой е Джоу Уън-уан (周文王), основателят на династията Джоу. В английския превод името е преведено като King Wen of Zhou, като е използвана смесена стратегия – част от името (Wen) е транскрибирана, а част (King of Zhou) е семантично преведена. В българския превод името е преведено като „Джоу Уън-уан“, като е използвана транскрипция. И в двата превода е добавена бележка, обясняваща, че Джоу Уън-уан е основателят на династията Джоу, който сваля династията Шан.
Важно е да се отбележи, че в оригиналния текст има това изречение:
Последователят се обърна към Джоу Уън-уан:
– Дзи Чан, може ли малко сушена риба?14
追随者说着转向周文王，“姬昌，给我些鱼干吃吧”。15
Дзи Чан (姬昌) е истинското име на Джоу Уън-уан. В английския превод това име е пропуснато, а фразата е преведена като Follower turned to King Wen. ‘May I have some dried fish?’. В българския превод е използвана транскрипция с добавена бележка: „Истинското име на владетеля. Това обръщение изразява фамилиарност от страна на последователя“. В по-нататъшния сюжет няколко пъти се споменава император Шан Джоу, като и двата превода използват същите стратегии, както при Джоу Уън-уан. При превода на името на Модзъ и двата превода използват транскрипция с добавена бележка, обясняваща кой е Модзъ.
При превода на исторически личности и двамата преводачи са използвали най-разпространените транскрипции в китаистиката на двете страни, без да прилагат иновативни подходи. При думи като „Дзи Чан“ стратегиите на двамата преводачи показват тяхното мислене относно превода: английският превод се стреми към опростяване на имената, за да се намали необходимостта от запомняне и размисъл; българският превод е по-близък до оригинала, като се опитва да преведе всички имена.
Във втората глава на романа се появява император Цин Шъ-хуан, като в оригиналния текст той е назоваван по няколко начина: „Цин Шъ-хуан“, „Първият император“ и „Цин Ин-джън“. („Цин Шъ-хуан“ подчертава неговата историческа роля като основател на династията Цин, изразявайки възхищението на говорещия към него. „Първият император“ е титла, която той сам си дава, представяща официалното му държавно положение. „Цин Ин-джън“, съставено от фамилията и личното му име, го връща в ролята на индивид, показвайки, че говорещият го възприема като човек, а не като „Синът на Небето“.) Английският превод е по-унифициран, като пропуска израза „Цин Ин-джън“. Българският превод обаче запазва и превежда това име. Тази разлика може да се дължи на културния фон на целевия език – в славянските езици, особено в руския, има богата традиция на вариации и начини за назоваване на имената на хората, което се отразява и в литературните произведения. Например в „Престъпление и наказание“ на Достоевски името на главния герой Родион Романович Раскольников има няколко варианта: официалното обръщение е Родион Романович, фамилното – Раскольников, а прякорите – Родя и Роденка. Освен това вариациите на имената в славянските езици често носят емоционален оттенък или символично значение. Например прякорът „Родя“ може да се свързва с думи като „род“, „близки“ и „роден край“, символизирайки връзката на героя с руската земя. Това може да обясни защо българският преводач е добавил бележка за обръщението „Дзи Чан“, тъй като различните обръщения носят различно значение. В сравнение със славянските езици, в англоезичните страни вариациите на имената са по-малко и начините за обръщение са по-опростени и фиксирани.
Пример 2:
В електронната игра „Трите тела“ първият псевдоним на главния герой Уан Мяо е 海人 („Морски човек“) и преводът му илюстрира различните подходи при обработката на културно специфични концепции. В английския превод е използвана транслитерация с добавена бележка: Hairen (海人) means „Man of the Sea.“ This is a play on Wang Miao’s name (汪淼), which can be read to mean „sea.“ В българския превод е използван семантичен превод – 海人 е преведено като „Морски“ (което означава „от морето“), с добавена бележка за връзката между псевдонима и името на героя Уан Мяо, в което йероглифът 淼 означава „обширна водна повърхност“. За китайските читатели връзката между имената „Уан Мяо“ и „Хайрен“ е очевидна, докато и двамата преводачи са добавили бележки, за да компенсират липсата на познания за китайската култура сред целевите читатели, като по този начин са успели да предадат културната функция на имената. Според мен преводът на български език тук е по-добър, защото предава смисъла зад имената и се стреми да възпроизведе читателското изживяване на китайската аудитория.
По въпроса за използването на бележки под линия в превода на „Трите тела“, както самият Русинов обяснява в своя подкаст: „Стремих се бележките да се появяват само при наистина ключови за разбирането на сюжета моменти, а не механично да се добавят към всяко китайско понятие.“ В неговия превод наистина се забелязва тази последователност – бележките се появяват именно при ключовите за сюжета културни понятия.
Тази стратегия е сходна с тази в английския превод, като и двамата преводачи проявяват висока чувствителност към такава културно специфична лексика.
3.2. Превод на културно маркирани изрази
Пример 3:
Оригинален текст: 他看到封面上有一行稚拙的字：“杨冬的huà（桦）皮本。” (51)
В тази ключова сцена от пета глава, която описва първата среща между Уан Мяо и Йе Уъндзие, детайлът с тетрадката на Ян Дун носи културно значение. Оригиналният израз „Брезовата тетрадка на Ян Дун“ съдържа няколко културни слоя – първо, думата 桦 (бреза) е сложна за Ян Дун, която по това време е дете и все още не е усвоила напълно писменото умение; второ, използването на пинин вместо йероглиф отразява типичния процес на обучение на китайските деца по китайски език и самият израз носи културни характеристики на китайското езиково образование.
Английски превод: Yang Dong’s Birch-bark Notebook. „Birch“ was written in pinyin letters instead of using the character for it.
Английският превод използва допълнително обяснение (amplification), като ясно посочва използването на пинин. Въпреки това този подход може да има някои ограничения: използването на думата „пинин“ без никакво обяснение може да създаде объркване сред целевите читатели; липсва обяснение на културния контекст на използването на пинин от китайските деца.
Български превод: Той се загледа в непохватно изписаните думи на корицата: „БРЕЗУВАТА ТЕТРАТКА НА ЯН ДУН“.
Българският превод прибягва до парафраза (paraphrase), като интерпретира използването на пинин като „непохватно“ писане, което намалява трудностите на читателите при разбирането. Според теорията на Найда16 българският превод достига до значителна степен на функционална еквивалентност. Според мен подобен подход води до частична загуба на културна информация от изходния текст и не предава концептуалните значения, свързани с използването на пинин.
3.3. Превод на исторически препратки
Пример 4:
В текста се появява израз, свързан с китайски исторически разказ. В осемнадесета глава Уан Мяо се изправя пред император Цин Шъ-хуан, когато двама други играчи представят резултатите от изчисленията си за „задачата за трите тела“. Авторът използва израза 图穷匕见 (когато картата се разгъне, се появява кинжал), препращащ към древна китайска история за атентатор, скрил кинжал в карта, за да убие император Цин Шъ-хуан – когато картата била напълно разгърната, оръжието се показало, но заговорът пропаднал. Изразът е достатъчно ясен за китайските читатели, но не и за чуждестранните.
Оригинален текст: 冯·诺伊曼和牛顿搬来一个一人多高的大纸卷，在秦始皇面前展开来，当纸卷展到尽头时，汪淼一阵头皮发紧，但他想象中的匕首并没有出现。(160)
Английски превод: When they reached the scroll’s end, Wang’s chest tightened, remembering the legend of the assassin who hid a dagger in a map scroll that he then displayed to the emperor. But the imaginary dagger did not appear.
Български превод: След малко Фон Нойман и Нютон донесоха един свитък и го заразвиваха пред императора. Беше дълъг колкото човешки ръст. Когато стигнаха почти до края му, Уан Мяо настръхна. Отвътре обаче не се показа очакваната от него кама.
Английският превод използва допълнително обяснение (amplification) за културния контекст на разказите. Този подход отговаря на теорията на комуникативния превод на Нюмарк17, която се фокусира върху разбирането и рецепцията на целевите читатели, като добавя необходимата културна информация за постигане на комуникативна функция.
Българският превод използва стратегията на пропускане, като изпуска добре познатата за китайците алюзия, но запазва основните елементи на сюжета. Този подход може да се основава на следните съображения: първо, според теорията на динамичната еквивалентност на Найда16, преводачът трябва да балансира между формална и функционална еквивалентност. Българският преводач вероятно е смятал, че запазването на наративната плавност е по-важно от пълното предаване на културния контекст.
Относно превода на тази дума Стефан Русинов обяснява, че според неговата лична преценка ситуацията се подразбира и без културен контекст, тъй като „всички сме чели и гледали истории за покушители на владетели“. Той смята, че решението на Кен Лиу също е приемливо, но според него добавеното в английския превод звучи „малко неестествено“ и е съмнително дали разказвачът в романа би се изразил точно по този начин. Освен това според Русинов тази добавка забавя темпото и намалява напрежението в сцената. Той подчертава още, че допълнителният текст не допринася съществено за запазването на историческата специфика, тъй като читателят така или иначе не би могъл да разбере нито коя точно история си спомня Уан Мяо, нито че тя е свързана с определен идиом. Според него добавянето е направено единствено по вътрешнотекстови съображения – от „донякъде основателно“ притеснение, че читателят няма да улови връзката между свитъка и камата.
От това ясно личи, че в този случай преводачът на български се стреми най-вече да запази ритъма на повествованието. Тази разлика произтича от различния фокус на двамата преводачи. Както самият Русинов отбелязва, съмнително е доколко англоезичният читател би могъл да оцени финеса на въпросния идиом. Пълното му обяснение само по себе си представлява сериозно предизвикателство. Като читател на оригинала аз лично предпочитам подхода на Кен Лиу. Неговият избор вероятно е свързан с китайския му произход – той се опитва да запази донякъде културната специфика, за да могат чуждестранните читатели да се докоснат до китайската култура.
3.4. Превод на културно специфични предмети
В тридесет и втора глава на романа, „Операция Цитра“, авторът въвежда метафора с голямо културно значение, наричайки смъртоносното оръжие, съставено от нанонишки, „гуджън“ (古筝) – традиционен китайски музикален инструмент. Това име създава силен контраст: елегантният китайски инструмент е поставен в контекста на насилие и разрушение, което създава естетическа напрегнатост.
От гледна точка на превода този културно специфичен израз представлява двойно предизвикателство. Първо, преводачът трябва да предаде визуалния образ на „гуджън“. Според теорията на когнитивната лингвистика18 разбирането на метафорите зависи от връзката между изходния домейн (source domain) и целевия домейн (target domain). В този случай визуалният образ на струните на „гуджън“ трябва да бъде свързан с успоредни нанонишки, което изисква превода да предаде асоциацията с „успоредни тънки линии“.
Освен това преводачът трябва да се справи с естетическия ефект, породен от културния контраст. Използването на традиционни културни символи в контекста на модерно технологично насилие създава ефект на „отчуждение“ (defamiliarization). Този ефект не само въплъщава културната специфика на китайската научна фантастика, но и се отклонява от традиционните изразни средства на западната научна фантастика.
Оригинален текст：行动的代号是“古筝”，这是很自然的联想，而纳米丝构成的切割网则被称为“琴”。(256)
Английски превод: The operation’s code name was „Guzheng,“ based on the similarity between the structure and the ancient Chinese zither by that name. The slicing net of nanofilaments was thus called the „zither.“
Български превод: Кодовото име на операцията беше „Цитра“ – естествена асоциация, с която наричаха и самата мрежа от нанонишки.
Английският превод използва транслитерация с обяснение – превежда 古筝 като Guzheng и добавя обяснение, че това е „древна китайска цитра“. Този подход отговаря на принципа на семантичния превод (semantic translation) на Нюмарк19, който цели да запази културната специфика на изходния език, като същевременно осигурява разбираемост за целевите читатели чрез допълнително обяснение.
Българският превод използва одомашняване (domestication), като замества „гуджън“ с „цитра“, познат музикален инструмент в българската култура.
В интервюто преводачът посочи, че това не представлява особено иновативен подход, а по-скоро е често срещана стратегия на одомашняване чрез използване на по-познат хипероним, тъй като гуджън всъщност е вид цитра. При обичайни обстоятелства той със сигурност би запазил думата „гуджън“ с пояснителна бележка под линия. В случая обаче, тъй като изразът се използва като заглавие на цяла глава от романа, преводачът смята, че бележка под линия би разсеяла читателя в този ключов момент от повествованието. Освен това той е искал заглавието да звучи естествено и силно – като име на полицейска операция в новините или криминален роман. Поради това, макар и с известно нежелание, се е отказал от използването на гуджън, въпреки че това е един от любимите му музикални инструменти.
Този подход подобрява разбираемостта за българските читатели, но може да намали културния ефект на оригиналния текст. Според теорията на Венути20 за очуждаващия превод (foreignizing translation) запазването на културната специфика на изходния език спомага за културното разнообразие. Английският превод, който запазва оригиналното име и добавя обяснение, е по-ефективен за разпространението на китайската култура.
4.1. Обобщение на изследването
Сравнителният анализ на горните примери показва значителни разлики в стратегиите за предаване на културно специфична лексика на двата превода. Първо, и двамата преводачи демонстрират задълбочено разбиране на китайската култура, а преводите им представят уникалния чар на „Трите тела“.
Английският превод се насочва към стратегия на очуждаване (foreignization), като използва допълнителни обяснения (amplification) и бележки (annotation), за да предаде културния контекст. Някои изследователи са дали висока оценка на преводача на английската версия: „Кен Лиу не прекалява с обясненията на тези думи, богати на културно значение, нито ги замества или пропуска. Той не изоставя тези културни различия, а вместо това се опитва да ги предаде на читателите, като им помогне да разберат контекста на романа, мисленето и емоциите на героите“21. Тази стратегия е ясно видима в превода на историческата референция 图穷匕见 (когато картата се разгъне, се появява кинжал) и на 古筝 (гуджън), което показва чувствителността на преводача към междукултурното разпространение.
От друга страна, българският превод по-често използва стратегия на одомашняване (domestication), като замества културно специфичната лексика с еквиваленти от целевата култура. Въпреки че този подход донякъде намалява културната специфика на изходния текст, той гарантира по-голяма плавност и разбираемост за целевите читатели, което е получило положителна обратна връзка от тях.
Как да превеждаме културно специфична лексика в китайската научна фантастика? Това изисква индивидуален подход, като се вземе предвид важността на думата в текста и нейната роля. Китайската научна фантастика има свои уникални характеристики. Както коментира един изследовател: „Като вземем за пример „Трите тела“, ще видим, че ключовите герои, които движат основния сюжет, са предимно китайци (като Йе Уъндзие, Ло Дзи, Джан Бейхай, Чън Син и Юн Тиенмин). Много от сцените и институциите в романа носят ясни китайски черти, а ценностните ориентации, заложени от автора, са вкоренени в китайската култура. Например, „духът на буболечката“ на Шъ Цян отразява борбения дух и живучестта от китайските митове като „Куафу преследва слънцето“ и „Хоу И стреля по слънцето“, които контрастират със западните митологии, където се почита слънчевият бог или се моли за спасение от Бог. В общи линии, такива произведения, които разказват китайски научнофантастични истории на китайски език, не само позволяват на чуждестранните читатели да се насладят на универсалната красота на научната фантастика, но и същевременно ги запознават с уникалните аспекти на китайската култура“22.
Културно специфичната лексика изисква особено внимание при превода. Преводачът трябва да балансира между екзотизация и одомашняване. Научната фантастика е различна от фолклорната или историческата литература – тя привлича читателите предимно чрез своите фантастични сюжети. Ако преводът е твърде екзотизиран, с всички културно специфични думи, преведени буквално, това може да затрудни читателите, дори и с добавени бележки, които пък биха нарушили плавността на четенето. Въпреки че целта е да се разпространи китайската култура, прекалената екзотизация може да намали интереса на читателите към самия сюжет, което би противоречало на първоначалната цел. От друга страна, ако преводът е твърде одомашнен, с всички китайски изрази, заменени с еквиваленти от целевата култура, това ще намали китайския дух на произведението и ще отслаби неговата културна специфика. „Трите тела“ съдържа относително малко културно специфична лексика. За важните думи, които отразяват китайския културен фон, може да се използва стратегията на английския превод, като се добавят бележки или обяснения, за да се постигне по-добро разпространение на китайската култура и да се превърнат тези думи в културен консенсус. За културно специфична лексика, която не е толкова важна за разбирането на произведението или китайската култура, може да се използва одомашняване, за да се подобри читателското изживяване.
4.2. Съчетаване между наративната плавност и представяне на китайската култура
На този въпрос преводачът отговори, че на ниво текст не поставя популяризирането на китайската култура като приоритет, въпреки че постоянно се сблъсква с необходимостта от пренасяне на културно специфични думи и фрази. В същото време той отбеляза, че „на едно по-високо ниво: да, бих искал да сблъсквам българския читател с чуждо мислене, чужди реалности, чужди истории“.
Сред основните проблеми, които той идентифицира, е неизбежната загуба на културни специфики. В тази връзка той посочва, че най-голямата загуба идва от невъзможността китайските йероглифи да бъдат адекватно предадени на западните езици: „един-единствен знак носи толкова богат езиков и културен багаж“, който остава неуловим при превод. Същото важи и за идиомите – тяхното буквално пренасяне би направило текста „неестествен и маниерен“, а добавянето на пояснение към всеки идиом би превърнало романа в „паралелен учебник по китайски език и култура“. Това води до въпроса „къде точно да се постави границата на тази загуба“.
Отговорът, който той предлага чрез практиката си, е, че тази граница трябва да бъде поставена така, че да не нарушава повествователния поток и да не затруднява възприятието на художествения текст от страна на читателя.
Преводът му отразява именно този подход – в сравнение с Кен Лиу, Русинов съзнателно пропуска повече културно обременени елементи и техните разяснения, като така максимално се стреми към повествователна гладкост. Това личи ясно както в превода на препратката, така и в предаването на пинин, където се забелязва усилие да се облекчи читателят от прекомерно културно натоварване. В преводаческия процес Русинов винаги преценява кое е нужно и кое не и се стреми да отстранява всякакви културни детайли, които не са непосредствено свързани с историята и биха попречили на читателя, който „не е ангажиран и не обезателно изкушен от китайската култура“, да се потопи в разказа. Подходът му е ръководен от убеждението, че „един добър разказвач никога не натяква нищо на своите читатели – нито поуки, нито убеждения, нито знания“, а ги увлича в разказа и ги оставя сами да открият неговата стойност. Преводачът възприема същото отношение и към превода: не като акт на културна педагогика, а като начин добрата история да достигне до читателя по естествен и въздействащ начин.
Становището на Русинов недвусмислено подчертава върху какво наистина се фокусират чуждестранните читатели. За разлика от английския преводач Кен Лиу, Русинов няма китайски произход и затова обръща по-голямо внимание на самия разказ. Тази преводаческа перспектива (или читателска перспектива) неминуемо влияе върху избраната от него преводаческа стратегия. Неговият превод е добре приет в България, което отразява предпочитанията на повечето читатели, и това е нещо, което китайските преводачи не трябва да пренебрегват при превод.
4.3. Препоръки за превода на китайска научна фантастика на български език
Въз основа на анализа на българския превод на „Трите тела“ и като се вземат предвид културният фон и читателските навици на българската публика, това изследване предлага следните стратегически препоръки за превода на китайската научна фантастика на български език. На първо място, да се използват максимално приликите между славянската и китайската култура (като например богатата система за именуване на хора), като едновременно се вземат предвид особените разбирания на българския читател за китайската култура. По отношение на избора на преводачески методи за ключови културно обременени термини може да се прилага транскрипция с пояснителни бележки, а за някои може да се приложи методът на локалната адаптация. По отношение на приемливостта у читателите се вземат предвид традициите на българската научна фантастика, нивото на познания на целевата група за китайската култура се оценява внимателно и се търси баланс между културното разпространение и читателското преживяване.
Както преводачът Стефан Русинов отбеляза: китайската култура се популяризира най-добре, когато писателят или преводачът няма за цел да я популяризира. Това парадоксално твърдение разкрива централния подход на преводача към културното посредничество в художествения превод.
При превода е изключително важно да се създаде гладък и увлекателен текст, защото това ще накара повече хора да се влюбят в самото произведение. За жанра на научната фантастика особеното е, че голяма част от неговото очарование надхвърля националните граници – и именно това очарование трябва да се запази при превода. Когато една история бъде обикната и добре позната от читателите, ценните елементи на китайската култура естествено ще събудят у тях интерес и желание да я опознаят и разберат в дълбочина.
- Дата на достъп: 29.12.2024↩
- От март до май 2025 г. се проведе електронната кореспонденция с преводача Стефан Русинов относно преводаческите стратегии, свързани с „Трите тела“.↩
- 于帅. (2017). 功能对等原则视角下的科幻小说英译研究. 对外经济贸易大学.↩
- 郝志坚, 刘优华. (2023). 从归化异化视角看《三体》中文化负载词的英译. 海外英语, (01), 24-26.↩
- 李卓容. (2019). 模因论视角下《三体》英译本中文化负载词的翻译策略研究. 内蒙古师范大学学报(哲学社会科学版), 48(03), 96-100.↩
- 庞雪. (2018). 深度翻译视角下《三体》英译本中文化负载词的翻译研究. 河北工业大学. DOI:10.27105/d.cnki.ghbgu.2018.001637.↩
- 任骁霖. (2020). 目的论视角下中国科幻小说《三体》中文化负载词的日英翻译对比研究. 外交学院. DOI:10.27373/d.cnki.gwjxc.2020.000235.↩
- 许国璋. (1980). CULTURALLY LOADED WORDS AND ENGLISH LANGUAGE TEACHING. 现代外语, (04), 21-27.↩
- 廖七一. (2000). 当代西方翻译理论探索. 译林出版社.↩
- 胡文仲. (1999). 跨文化交际学概论. 外语教学与研究出版社.↩
- 包惠南, 包昂. (2004). 中国文化与汉英翻译. 外文出版社.↩
- Baker, M. (1992). In Other Words. London and New York: Routledge. https://doi.org/10.4324/9780203133590↩
- Nida, E. A. (1964). Toward a Science of Translating: With Special Reference to Principles and Procedures Involved in Bible Translating. Leiden: E. J. Brill.↩
- Това изречение е от глава „ТРИТЕ ТЕЛА: ДЖОУ УЪН-УАН, ДЪЛГА НОЩ“ в българския превод. Тъй като използвам електронна книга, липсва конкретна страница, затова по-нататъшните цитати ще бъдат обозначавани чрез заглавията на главите.↩
- Цитатът е от стр. 39 на китайското издание на Трите тела: 刘慈欣. 三体. 重庆出版社, 2008. За всички следващи цитати на китайски език ще бъде посочвана директно съответната страница.↩
- Nida, E. A. (1964). Toward a Science of Translating: With Special Reference to Principles and Procedures Involved in Bible Translating. Leiden: E. J. Brill.↩↩
- Newmark, P. (1988). A Textbook of Translation. New York: Prentice Hall.↩
- Lakoff, G., & Johnson, M. (1980). Metaphors We Live By. Chicago: University of Chicago Press.↩
- Newmark, P. (1988). A Textbook of Translation. New York: Prentice Hall.↩
- Venuti, L. (1995). The Translator’s Invisibility: A History of Translation. London: Routledge.↩
- 郝志坚, 刘优华. (2023). 从归化异化视角看《三体》中文化负载词的英译. 海外英语, (01), 24-26.↩
- 吕超. (2024). 中国科幻文学的成就与隐忧(1991–2023). 中国文学批评, (04), 96-105+189.↩