„Кучето детектив“, Джулия Доналдсън и Сара Огилви, превод от английски Мария Донева, издателство „Жанет 45“, 2020 г.
Живеем в дигиталната ера. Настоящето ни е все по-завладяно от технологии, компютри, изкуствен интелект и всичко това е в джобовете на децата от рано. Една възможна опора, която да ги държи в реалността и да им даде поле за въображение, мислене, човешки контакт, създаване на общности дори, е четенето. Четене на книги, които идват от хора, превеждат се от хора и се четат от хора.
В първите години малките читатели, които всъщност са слушатели и наблюдатели, изграждат много комплексни умения и се развиват и когнитивно, и психологически, и познавателно, което прави изключително голяма нашата отговорност – първо, четенето да присъства в ежедневието на децата, и второ, да избираме подходяща литература, с която да им изградим усет за качество, стойност и естетика.
Все по-често си задаваме въпроса „Ще замени ли машинният превод човешкия превод?“. Моят отговор е категоричен, когато говорим за римувани текстове за деца, каквито изследвам през последните години. Машината обичайно губи или смисъл, или рима, или звучене. Давам кратък пример с част от „Кучето детектив“ на Джулия Доналдсън. Пускам този откъс за превод в ЧатГПТ:
Who did the poo on the new gravel path?
How did the spider get into the bath?
Sniff, sniff, sniff! With a wag of her tail,
Nell the Detective was hot on the trail. (p. 2)
Ето какво предлага изкуственият интелект:
Кой направи аки на новата пътечка?
Как влезе паякът във ваната лека?
Душ-душ-душ! С опашка развята,
Детектив Нел е по следата!
Предложи ми да го направи по-ритмичен и аз се съгласих:
Кой на чакъла направи аки?
Как във ваната влезе паякът ти?
Души, души – и опашка размах,
Нел е по следа – без страх и със мах!
Видно е, че първият вариант е по-добър от втория, но тази „лека“ вана смущава. С още много обяснения, опити и нагаждания навярно бихме могли да постигнем що-годе приличен резултат, но дали това е достатъчно?
Сравнете с човешкия превод на Мария Донева:
Кой пак се е изакал на тясната пътека?
Как паякът се спуска във ваната полека?
За Детектива Нел с опашката развята
било фасулска работа да проследи следата.
Каква е идеята на превода за деца? За децата е важна историята, важно е да разбират и да им е интересно. Как се постига това? С думи, които им говорят, а не са използвани само като лексикален еквивалент; с фрази от ежедневието им; с изречения, които извикват образи в умовете им. Къде тук има място културата? Тя е навсякъде – от начина на предаване на идеята през лексемите, синтаксиса, устойчивите словосъчетания, идиомите, метафорите, изграждането на образите, посланията, които идват от изходния текст, минават през преводния текст и достигат (или не) до реципиентите – децата.
Когато говорим за култура, ми се иска да не спираме само до реалии, местна кухня и идиоми, а да отидем и към възклицания, начин на изразяване, роли в обществото.
Израз на междукултурна асиметрия наблюдаваме в повърхностната структура на езика (думи, построяване на изречения), а достъпът до дълбоката структура на езика (смисълът, който стои зад изразните средства) може да ни отведе до добри преводачески решения. На тази основа следва да стъпи всеки преводач, да я разбира и усеща и да я използва като стъпало, което може да оттласне превода, за да не е той дървен и прекалено чужд. Ако сравняваме английски и български, израз на такава асиметрия е употребата на повече глаголи в българския до (не искам да казвам „срещу“, защото те в никакъв случай не си опонират) употребата на повече прилагателни в английския.
Строфата, която коментирахме по-горе във връзка с машинния превод, съдържа фразата hot on the trail, която е преведена като „фасулска работа“. Идиомът от изходния език е заменен с идиом от преводния език, като двата нямат еднакво значение. Нека погледнем цялото изречение:
Sniff, sniff, sniff! With a wag of her tail,
Nell the Detective was hot on the trail. (p. 2)
За Детектива Нел с опашката развята
било фасулска работа да проследи следата. (с. 2)
Речниковото значение на английския идиом hot on the trail (of) е chasing and close to catching (someone) (нещо като българското „по петите“). Преводачът е заложил на замяна на изходния идиом с друг идиом, познат в приемащата култура – „фасулска работа“. На практика е приложена теорията за одомашняване, която е силно дискутирана, но в конкретния пример пасва и отговаря, както стилистично, така и функционално.
Отново към одомашняването (с доста въпросителни дали е точно одомашняване, или е по-скоро добавяне с български привкус) можем да коментираме следните изречения:
Books about princes who turned into frogs,
Books about dragons – and books about dogs! (р. 7, 27)
… за принцове и жаби, за баби и за внучета,
за чудеса, за дракони, та даже и за кучета. (с. 7, 27)
Видно е, че в изходния текст няма баби и внучета. Такива не се появяват нито преди споменатите фрази, нито след тях. Преводачът ги добавя с цел римуване и ритъм. Защо бабите и внучетата за мен са израз на култура и то именно на приемащата култура? Защото у нас съюзът баба-внуче в културологична перспектива е съществен и значим.
Ето такива дребни детайли са това, което дава живот на преводните книги и кара децата да искат историята да им се чете още и още. Когато преводачът знае къде и как може да включи нещо познато, знае как да запази римите, така че текстът да е четивен и мелодичен, но в същото време не променя основата, не сменя изходните идеи, запазва тона – тогава книгите имат истински успех и печелят сърцата на читателите.
Прави впечатление глаголът „стрелна“ в следното изречение:
Nell sniffed the cap, then she tugged on the lead.
And, Woof! She was off at astonishing speed. (p. 12)
Щом Нел я помирисала, се стрелнала към двора
и с Питър се затичали с невероятна скорост. (с. 12)
В оригинала Нел дърпа рязко повода си (she tugged on the lead), а в превода се стрелка към двора. Глаголът, който е избрала Мария Донева, е типичен за българския език глагол, който внася отново познатото. Да, ако беше използван еквивалент на изходната лексема, нямаше да се внесе чуждост, нито да се получи неразбиране от страна на читателите, но употребата на глагол, близък до ежедневната реч на приемащата култура, дава на текста съвсем друго звучене.
Още един интересен глагол е „хукна“:
Everyone followed Detective Dog Nell (p. 13)
Децата също хукнали след Детектива Нел (с. 13)
Изходният глагол е неутрален – децата следват Нел, а българската лексема „хукнали“ дава идеята за бързо тичане. Бързането в историята го има, илюстрациите и целият текст го потвърждават и това дава поле на преводача да използва различна от неутралната лексика и да въведе такива глаголи, които изразяват спешността на случая. Освен звученето, запазването на римите, съобразяването с илюстрациите (за да не се получи разминаване между слово и картина), друго което печелят читателите от употребата на по-експресивни български думи, е обогатяването на речниковия запас. Децата попиват всичко около себе си и много бързо вкарват в речника си думи от книжките, които им четем. Ролята на преводача, който се занимава с детски книги, е и тази – да обогати речта на децата, да им представи думи, които могат да използват в ежедневието си. Защо просто да тичаме, като можем да хукваме и да се стрелкаме? Разбира се, това да се предоставят на децата повече думи, не бива да е самоцел, защото тогава може да се отиде в крайност, която да украсява излишно книгата.
Пример за внасяне на чуждата култура може да се даде с превода на the takeaway shop – „лавката за пай“. Наблюдава се интересен избор на лексеми, тъй като „пай“ отсъства от оригинала, но пък е характерен за изходната култура. От друга страна имаме „лавка“ (която идва от руски език, но е навлязла в българския и е с широка употреба), което се съчетава с „пай“ и така преводачът хем приобщава пая, хем го внася като „чужда стока“. Откъде е дошла тази хрумка? Илюстрциите са помощното средство в този случай – на лавката има надпис FRY & PIE. Така крайният резултат е смесица между одомашняване и очуждаване.
They were off, with no time to stop,
Past the farm… and the zoo… and the takeaway shop. (p. 15)
Край фермата Нел ги повела с лай,
край зоопарка минали, край лавката за пай. (с. 15)
На следващата страница се появява лексемата „шубраци“, която звучи изключително по нашенски и прави превода експресивен и жив. В изходния текст тя има същото значение и не се е наложило да претърпи промени в процеса на превода – “undergrowth”, но чуйте само как добре звучи на български – „шубраци“.
В изходния текст е използван идиомът have your nose in a book, който при превода не е предаден с идиом (например „заврял си е носа в книга“), а с „човек, зачетен в книга“ (с. 19). В случая не се наблюдава междукултурна асиметрия. Преводачът е сметнал, че не е нужно или не пасва на мястото в книгата да се употреби идиом и в преводния текст и го е заменил с неутрален израз, което е напълно приемливо решение и не ощетява читателя. Длъжен ли е преводачът да използва идиом навсякъде, където в оригинала е използван идиом? Не, разбира се. А може ли да си позволи преводачът да включи друг вид фигура, в конкретния случай метафора, ако него го няма в оригинала? Да, разбира се. Ето къде и как Мария Донева е направила и това:
Thousands of books, from the floor to the ceiling. (p. 23)
Сред планини от книги, от пода до тавана. (с. 23)
Любопитни решения са взети за следващите редове:
They panted and puffed past the takeaway shop,
The zoo and the farmyard, with never a stop. (p. 22)
и лавката за пай, и даже зоопарка,
и фермата с животни, затворени в кошарка.
И бягали, и бягали, без дъх да си поемат. (с. 22)
В оригинала са използвани два различни глагола, които описват как са тичали децата – pant, puff (задъхвам се, пухтя) – създава се усещане за уморително бягане. Мария Донева го е предала в отделно, допълнително изречение, в което е използвала повторение на глагола „бягам“ и обстоятелствено пояснение „без дъх да си поемат“. В преводния текст е добавено още едно пояснение, което липсва в оригинала – „затворени в кошарка“. Предположението ми е, че целта за римуван текст е наложила тази добавка. Вариантът „кошарка“ приближава текста до приемащата култура – у нас животните се затварят в кошари. Умалителната форма прави варианта още по-наш, тъй като за българския език умалителните са много често срещано явление (много повече отколкото в английския).
Следва извадка на използваните умалителни в превода и изходните им варианти:
| sock | чорапче |
| teddy | меченце |
| липсва | дечицата |
| липсва | кошарка |
| books | книжки |
| липсва | приятелче |
От таблицата се вижда, че в оригинала нито една дума не е умалителна. Още повече, в цялата книга няма нито едно умалително на английски. В превода се появяват шест умалителни, като три от тях са добавени. Това микроизследване онагледява още една междуезикова, а оттам и междукултурна асиметрия, а именно честотата на употреба на умалителни. Българският преводач може да си позволи да използва шест умалителни в текст, чийто оригинал не използва нито едно, защото приемащата култура дава добра почва за това. Ако английски преводач превежда българска книга, тогава ще се наблюдава обратният процес – умалителните ще са сведени до минимум или няма да присъстват изобщо, тъй като за читателите от приемащата култура насищането на текста с умалителни би звучало неестествено.
Пример за очуждаване може да се даде с учителя – Mr Jones, чиято титла е преведена като „мистър“, вместо „господин“. Запазено е обръщението от изходната култура и е пренесено директно в приемащата култура, за която обаче то не е толкова чуждо и непознато, тъй като вече е навлязло през други книги (и филми). Такъв е и случаят с името Peter, което е транскрибирано (Питър).
Това, което Мария Донева постига с „Кучето детектив“, е функционално еквивалентен, адекватен превод, който отразява и предава съдържанието и смисъла на изходния текст, като използва лексика, която на места е по-българска (като звучене, изказ, стилистика), отколкото английска (не очуждава прекалено, в степен, в която за децата да е затрудняваща разбирането). В същото време дори да погледнем само лексемите „мистър“, „пай“, „голф“, е достатъчно да остане усещането за текст, който идва от друга култура.
Не е ли точно това ролята и задачата на превода? Да даде достъп на читателя до чужд текст на родния му език? Да не внася прекалено много чуждото – поради факта, че целевата аудитория се състои от деца, които тепърва се запознават и със собствената си култура, но и да не заменя прекалено много с автентично български варианти, които биха изменили изходния текст и биха довели до превръщането му в народна приказка.
С краткото изследване на „Кучето детектив“ искам да обърна внимание на това, че междукултурната асиметрия присъства във всяка преводна книга под една или друга форма и е добре да можем да откриваме проявите ѝ, да задълбаваме как се проявява в превода, за да разбираме защо именно така, а не иначе. И за да дадем на читателите живи преводи, които да се четат с наслада.
Цитирани издания:
Donaldson, J. The Detective Dog. Macmillan Children’s Books, 2016.
Доналдсън, Дж. Кучето детектив. Жанет 45, 2020.