„Имитиращ продукт“ в книжарниците кога?

„Стаята на Джейкъб“, Вирджиния Улф, превод от английски Марина Огнянова, редактор Васил Койнарев, издателство „Арт Етърнал Принт“, 2023 г.


Въпросът кой превод е добър може да получи различни, къде допълващи се, къде взаимоизключващи се отговори. В зависимост от личните си пристрастия и убеждения, от несъзнателно попитите от средата и образователните институции нагласи и съзнателно изгражданите вкусове и разбирания, човек може да предпочита „по-свободен“ или „по-буквален“ превод, „по-одомашняващ“ или „по-очуждаващ“, да се лее гладко „на красив български език“ или напротив, да те спъва на всяка крачка с напомняне, че четеш произведение от друг езиков свят. Подходите към това „приложно изкуство“ – което в крак с духа на времето все по-устремено върви от някогашната представа за предполагащ майсторство „занаят“ към уж възвисяващо хоби за разтуха или, в по-лошия случай, към индустриализация с идващото с нея „отчуждение“, – са толкова много, че в стремежа си към непостижимата обективност, говорещият за него постоянно трябва да си прехапва езика, за да удържи зад зъбите личните си предпочитания, и нито за миг да не забравя, че „и този вариант е възможен“. И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния отпечатък, който преводачът оставя в текста, и останалите добре познати ни ябълки на раздора в караниците около превода, като че ли все по-често се налага да си задаваме въпроса не дали един превод е добър, а дали изобщо е превод – и ако не е, какво е тогава. Ако едно издание като цяло не успява да предаде наличната в оригинала базисна информация – кой какво на кого е казал/направил нещо – и не изгражда понятен, кохерентен текст и свят, и вместо това изправя читателя пред поредица от абсурди и главоблъсканици – може ли то да бъде наречено превод1? Ако в него няма осмисляне и разбиране от страна на преводача, няма лична интерпретация, а само механично се навързват подсказани от незнаен алгоритъм думи – превод ли е това? 

„Стаята на Джейкъб“ започва на плажа, Бети Фландърс е на море с децата и докато пише писмо до дома, „на седемстотин мили от Корнуол“, от очите ѝ бликват сълзи, както твърде често ѝ се случва в последните години. Общо взето това са основните точки в първата страница, които ни позволяват да се ориентираме къде сме и какво става, като те са съвсем ясни за англоезичния читател и стига да се пребори с някои несъответствия, тромавите буквализми и странния изказ („Бавно изтичащо от върха на златното ѝ перо, бледосиньо мастило капна, там писалката ѝ заседна, очите ѝ се приковаха и сълзите бавно ги напълниха“), българският навярно също би стигнал до тях. На крехките опори на изграждащия се в съзнанието ни свят обаче не им е писано да удържат дълго, тъй като малко по-нататък идва следното изречение:

Сълзите накараха всички далии в градината ѝ да се превърнат в червени вълни, да блеснат в очите ѝ, да огреят стъклената къща, да окичат кухнята с ярки отблясъци и да накарат мисис Джарвис, жената на пастора, да си помисли в църквата, докато звучеше химнът и мисис Фландърс се навеждаше ниско над главите на малките си момчета, че бракът е крепост и вдовиците се скитат самотни по откритите полета, събират камъни, изкарват няколко златни сламки, самотни, незащитени, бедни същества.

Възможно ли е Бети Фландърс магически да се е пренесла от плажа в градината с далиите у дома? (На какви чудеса е способна една дребна промяна във вида на глагола – караха/накараха – повтарящото се в миналото действие изведнъж се случва сега, в настоящия момент на разказа и заедно с това ни прехвърля от едно място на друго!) Породилото се недоумение нараства с всяка следваща дума: как далиите огряват стъклената къща (каква е тази стъклена къща? Да не би къщата – все пак се споменава за кухня – да е от стъкло?) и окичват кухнята с отблясъци, и как, да му се не види, оставяйки настрани тромавостта на конструкцията „накараха да накарат“, тези далии „карат“ мисис Джарвис да си помисли каквото там си мисли?! Не са далиите, разбира се, сълзите в очите на Бети Фландърс са причината оранжерията (стъклената къща) да блести на слънцето и съпругата на пастора да си мисли такива работи.

Tears made all the dahlias in her garden undulate in red waves and flashed the glass house in her eyes, and spangled the kitchen with bright knives, and made Mrs. Jarvis, the rector’s wife, think at church, while the hymn-tune played and Mrs. Flanders bent low over her little boys’ heads, that marriage is a fortress and widows stray solitary in the open fields, picking up stones, gleaning a few golden straws, lonely, unprotected, poor creatures.

Дори и „бедното същество“, купило си това издание, да не го захвърли още след първите пет-шест страници, омаломощено от словесния миш-маш вътре, вероятността да разбере какво се случва в романа и защо толкова се величае Вирджиния Улф клони към нула, тъй като този подход да се „превежда“ дума по дума, без да се държи сметка какво се казва, е възхитително удържан до края на книгата. Резултатът е закономерен: от стила на Улф, която в този роман се разделя с традиционния начин на писане и напипва пътя си към белязалия модернизма на ХХ век поток на съзнанието, няма и следа, а извън простите изречения от няколко думи убогият дървен текст или казва нещо съвсем различно от оригинала, или напълно е лишен от смисъл (вж. примерите в приложението). Монтажният похват, с който Улф експериментира – случващото се се представя ту от гледна точка на всевиждащ разказвач, ту пречупено през съзнанието на някой от героите, ту през погледа отстрани на останалите участници, – явно изобщо не е бил отчетен и съответно не е намерил място в превода. Изправен пред несъвместими твърдения, българският читател няма как да нарисува събитийната картина в главата си: ходи по дъното или плува Джейкъб в пълната с вода кухина (нито едното, нито другото – в оригинала по пясъчното дъно ходи рачето, а онова „загребвайки надолу“ – scrambling down – в българския текст, което навява мисли за плуване, всъщност е спускането по скалата; Джейкъб изобщо не влиза във водата, само бърка в нея да хване рака); защо хем лицето му се е успокоило, хем той се кани „да изръмжи“? И защо изобщо ще ръмжи? 

Вълните я заобиколиха. Тя беше скала. Беше покрита с водорасли. Той беше изгубен.

Той стоеше там. Лицето му се успокои. Тъкмо се канеше да изръмжи, когато […]

В момента, в който малкият Джейкъб с ужас осъзнава, че се е изгубил на плажа – дотук игрите му се описват през неговите очи и изводът си е негов: „Беше се изгубил“, – с въвеждането на нов абзац гледната точка се променя към всевиждащия разказвач: Той застина/замря. Лицето му се сгърчи/разкриви/нагласи (в онази специфична физиономия, когато детето ей сега ще надуе гайдата). А „ръмженето“, естествено, е да нададе рев, да се разплаче (he was about to roar). На английски текстът е ясен, на български – озадачаващ и непонятен.

Натрапващото се обяснение, че познанията и уменията на преводачката Марина Огнянова2 не са се оказали на нужната висота, като че ли не е достатъчно убедително. В това машинално редене на привидно съгласувани, но всъщност лишени от смислова спойка думи в продължение на двеста страници има нещо нечовешко. И в търсене на логика и смисъл няма как да не стигнем до извода, че навярно си имаме работа не просто с творение на недостатъчно добре подготвен преводач, а с машинен превод. Горните два примера, преведени от безплатната версия на DeepL без да бъдат задавани никакви промени в основните настройки, изглеждат така:

1

Сълзите накараха всички гергини в градината ѝ да се развълнуват на червени вълни, да блеснат в очите ѝ, да огреят стъклената къща, да окичат кухнята с ярки ножове и да накарат мисис Джарвис, жената на пастора, да си помисли в църквата, докато звучеше химнът и мисис Фландърс се навеждаше ниско над главите на малките си момчета, че бракът е крепост и вдовиците се скитат самотно по откритите полета, събират камъни, изтръгват няколко златни сламки, самотни, незащитени, бедни същества.

2

Вълните я заобиколиха. Тя беше скала. Беше покрита с водорасли, които се появяват, когато ги натиснеш. Той беше изгубен.

Той стоеше там. Лицето му се успокои. Тъкмо се канеше да изръмжи, когато […]

В сравнение с книгата, единствената разлика в първия пример е смяната на „развълнуват“ с „превърнат“ и „ножове“ с „отблясъци“, а във втория – липсата на „които се появяват, когато ги натиснеш“. Тези разлики може да се дължат на използването на друга програма за машинен превод, макар че сходствата с предложения от DeepL вариант на текста са толкова големи, че по-скоро в случая става дума за видимите следи от човешка редакция на машинния превод. Пак за машинен превод говори и странната трансформация на фразата от писмото „не ѝ оставаше нищо друго, освен да си тръгне“, с която започва романът и която, препрочетена на глас от Беки Фландърс няколко реда по-долу, вече гласи: „не оставаше нищо друго, освен да си тръгнем“ – тъй като не мисли, машинният превод не осъзнава, че дадено нещо се повтаря дословно и всеки път го превежда по различен начин спрямо най-близкия подлог, когато на български няма как да се мине без съгласуване по род и/или число. Единствено с машинния превод може да се обясни и възклицанието „Откри я!“ на следващата страница, доколкото на човек и през ум няма да му мине да преведе confound her („дявол да я вземе!“, „да му се не види!“) с „откри я“, но алгоритмите са склонни към подобни халюцинации, изпускане на части от текста или от думата, както и прибавяне на несъществуващи в оригинала неща:

Подобно на антените на някое раздразнено насекомо тя потрепваше. Откри я! Той удари набързо виолетово-черна мазка върху платното.

DeepL:

Подобно на антените на някое раздразнено насекомо тя направо трепереше. Ето че тази жена се движеше – всъщност щеше да стане – открих я! Той удари набързо виолетово-черна мазка върху платното.

Like the antennae of some irritable insect it positively trembled. Here was that woman moving—actually going to get up—confound her! He struck the canvas a hasty violet-black dab.

Тук ясно си проличава, че преводачът – ако може така да се нарече човекът, „обработил“ машинния превод, не се е водил толкова от оригинала и вложения там смисъл, а е гледал единствено изплютото от алгоритмите и го е „заглаждал“ отгоре-отгоре, като с размах е изтривал всичко, което е налагало някакво усилие да бъде нагодено към текста (като определението към водорасите „които се появяват, когато ги натиснеш“ – the seaweed which pops when it is pressed, които пукат, когато ги стиснеш – в разгледания по-горе пример). Така, по линията на най-малкото съпротивление, вместо глупостите на машинния превод да бъдат изчистени – „беше ранна вечер“ за it was early-closing day (делничен ден, в който магазините не работят или работят само до обяд и затова двамата влюбени са на плажа), те просто са заменени с други: „беше ранно утро“, а „приказки на стари жени“ (old wives’ tales – бабини деветини, врели-некипели) стават „приказки на опитна съпруга“. Тези намеси обаче с нищо не допринасят за подобряването на текста, а и са доста нарядко:

DeepL:

„Е, и аз не знам“, каза Бети с чувство за хумор и простота, и кой ще отрече, че тази празнота на ума, когато е съчетана с изобилие, майчинско остроумие, приказки на стари жени, случайни начини, моменти на изумителна смелост, хумор и сантименталност – кой ще отрече, че в тези отношения всяка жена е по-хубава от всеки мъж?

Ами Бети Фландърс, като начало.

Тя държеше ръката си на градинската порта.

„Месото!“ – възкликна тя, като удари ключалката надолу.

Беше забравила месото.

Книгата:

„Е, и аз не знам“, каза Бети с чувство за хумор и простота, и кой ще отрече, че тази свобода на ума, съчетана с изобилие, майчинско остроумие, приказки на опитна съпруга, случайни постъпки, моменти на изумителна смелост, хумор и сантименталност – кой ще отрече, че в тези отношения всяка жена е по-хубава от всеки мъж?

Ами Бети Фландърс, като начало.

Тя държеше ръката си на градинската порта.

„Месото!“ – възкликна тя, като удари ключалката надолу.

Беше забравила месото.

Въпреки направените от „преводача“ промени, изречението си остава все така безсмислено – как така жената е „по-хубава“ в тези отношения (nicer – приятна), за каква свобода на ума става дума (blankness of mind – разсеяност/завеяност, забравила е месото), какво е това изобилие (profusion – пищност, избуялост, тук склонност към изблици/многоречивост) и т.н., и т.н.

Допирните точки между текста в книгата и предложения от DeepL „превод“ са в пъти повече, отколкото между текста в книгата и оригинала, което не оставя място за съмнение, че в това издание на „Стаята на Джейкъб“ е използван машинен превод3. Също толкова очевидно е, че най-малко по отношение на литературата това, което програмите за машинен превод предлагат (все още) не може да бъде определено като превод, а е някакъв „превод менте“, който не покрива и минималните критерии за качество4. Дори да оставим настрани доколко етично е едно такова издевателство над Вирджиния Улф и който и да е било друг писател, не по-малко очевидно е, че продажбата на такъв „превод менте“ въвежда в заблуда читателите и в този смисъл е на/отвъд ръба на нелоялната търговска практика. И докато чакаме законодателството за защита на потребителя да влезе в крак с реалността – навярно по аналогия със сиренето, което не е направено от мляко, машинните преводи би трябвало да бъдат ясно обозначавани като „имитиращ продукт“ – и министерството на културата да упражни правомощията си, може би Асоциация „Българска книга“ ще осъзнае, че прокламираната в Етичната ѝ харта „отговорност за българското книгоиздаване, култура и образование“ не се изчерпва с постигането на по-големи печалби и ще предприеме реални действия за саморегулация в бранша. Тъй като, независимо дали е резултат от некомпетентност или желание за лесна печалба, публикуването на преводи ментета има пагубни последици не само за автора – кой читател би посегнал отново към Вирджиния Улф след сблъсъка си с този текст?, – а и за българската култура и образование. И отговорността за това е единствено на издателя, на когото е отредена основната роля в процеса и именно заради това на него читателите даваме парите си5. А когато вместо качествен превод получаваме имитиращ продукт, крайно време е да потърсим сметка от виновника.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Примерите са взети само от първите 5-6 страници на книгата и в тях не се включват тромавости и буквализми като „удари ключалката надолу“ (вместо „натисна/бутна надолу резето“), тъй като това би означавало целият текст да бъде представен тук.


Безсмислени изречения

„Не се бавете, момчета. Нямате с какво да се преоблечете“, каза Бети, дърпайки ги и гледайки с тревожно вълнение, така зловещо, с внезапни искри светлина от оранжериите в градините, с някаква жълта и черна променливост, на фона на този пламтящ залез, тази удивителна възбуда и жизненост на цветовете, която я развълнува и я накара да мисли за отговорност и опасност.

Изречението е лишено от смисъл, тъй като в него е изпусната една важна част в оригинала: looking with uneasy emotion at the earth displayed so luridly – всички описания от „така зловещо“ нататък не поясняват как гледа Бети, нито какво е вълнението ѝ, а какво вижда.


Изречения с халюцинации на машинния превод

Държейки много внимателно кофата си, Джейкъб скочи съзнателно и тръгна отначало много безгрижно, но все по-бързо, тъй като вълните идваха кресливо към него…

„вълните идваха кресливо“ е „вълните се пенеха“ – the waves came creaming up to him; алгоритмите са разчели creaming като screaming, както по-горе found вместо confound (изречението в книгата е идентично с предложеното от DeepL). 

„Джейкъб скочи съзнателно“ – jumped deliberately – скочи решително. 


Изречения, в които произволната употреба на кавички и указващи пряка реч тирета замъглява смисъла, тъй като извън тях остава отделената с ремарка втора част.

„Не, но не и вкъщи“ – помисли си госпожа Фландърс. Това е голям експеримент, що се отнася до малки деца.

Тук и смисълът е друг: „Не, на квартира не става, помисли си госпожа Фландърс. Голям експеримент е да дойдеш толкова далеч с малки деца“.

No, but not in lodgings, thought Mrs. Flanders. It’s a great experiment coming so far with young children.


Изречения, в които част от оригинала липсва

А и Джейкъб е толкова упорит вече

And Jacob is such a handful; so obstinate already.

В повечето случаи в българския текст са премахвани онези части от предложения от DeepL вариант, които най-силно бодат очите със странния си вид: „А и Джейкъб е такава шепа, толкова упорит вече“. 

handful: недисциплинирано/буйно дете; мъчен човек. „А и с Джейкъб ще ми побелеят косите; от малък е толкова вироглав.“


Изречения с буквален/грешен превод

…той беше неизвестен творец, изразяващ се неясно 

an unknown man exhibiting obscurely – който не показва платната си в изложби, излага само в забутани галерии.

„Ето го!“ – извика госпожа Фландърс, заобиколи скалата и за няколко секунди обхвана цялото пространство на плажа.

„There he is!“ cried Mrs. Flanders, coming round the rock and covering the whole space of the beach in a few seconds. 

Прекосила е пясъка/плажа само за няколко секунди (изречението е напълно идентично с DeepL).

…като през цялото време осъзнаваше в дълбините на съзнанието си някакво потиснато неудобство

aware all the time in the depths of her mind of some buried discomfort – нещо, което не ѝ дава мира/което я терзае (усещането, че е забравила нещо).

Бледожълта светлина се стрелна през пурпурното море и се затвори. Фарът светна.

A pale yellow light shot across the purple sea; and shut. The lighthouse was lit.

„и се затвори“ – shut – угасна. Бяха пуснали/включили фара (изречението е напълно идентично с DeepL).

Слънцето пламна в лицата им и позлати големите къпини, които трептяха по живия плет, който Арчър се опитваше да обрули, докато минаваха.

The sun blazed in their faces and gilded the great blackberries trembling out from the hedge which Archer tried to strip as they passed.

Deep L: Слънцето пламна в лицата им и позлати големите къпини, треперещи от живия плет, който Арчър се опитваше да оголи, докато минаваха.

Арчър не се опитва да обрули живия плет, а си къса къпини.


  1. Разбира се, във всички преводи има грешки от подобен характер и всевъзможни недомислици, но в най-добрия случай те са по-скоро изключение или са сведени в приемливи граници, а не са във всяко второ изречение.
  2. В каталога на НБКМ има въведени две преводачки с това име, едната, родена през 1981 година, превежда от полски и английски; другата, родена 1991 година,  превежда от английски и „Стаята на Джейкъб“ е нейно дело. Благодаря на Анриета Жекова за изясняването на този въпрос.
  3. Разбира се, чисто хипотетично може да се допусне възможността преводът да е изцяло дело на човешка ръка – все пак естественият интелект може да бие изкуствения във всяко едно отношение, дори в творенето на безумия – и алгоритъмът на DeepL по някакъв начин да се е добрал до публикувания текст и да го е включил в своята база данни, но все пак това обяснение е по-скоро в сферата на фантастиката.
  4. Първоначалният ентусиазъм, породен от програмите за машинен превод и изкуствения интелект, закономерно започва да отстъпва място на отрезвяващата равносметка, че присъщите на тези инструменти недостатъци ги правят негодни за превода на литература. Даже да се отчете дежурното оправдание, че в момента резултатите са толкова разочароващи, защото алгоритмите не са тренирани на достатъчно голям масив български текстове, няма как да бъде преодоляно същностното противоречие между това, което наричаме превод, и това, което ни поднася ИИ. В основата на превода лежи осмислянето и тълкуването на текста, извличането на смисъла и предаването му на друг език, за което преводачът разчита на контекста, фоновите си познания за автора, епохата и промените в употребата на езика в различни исторически периоди, на уменията да долови литературни и извънлитературни препратки, езикови игри, особеностите на идиосинкретичния език на писателя и така нататък – това изреждане може да бъде продължено до безкрайност, – и не на последно място на усета си, докато при ИИ ключовият етап с осмислянето на казаното напълно отсъства.
  5. Така както за тричавия, недопечен хляб с примеси от камъчета и боклуци е виновен не мелничарят или фермерът, отгледал житото, а хлебарят, който сам взима решение какво брашно да използва и дали да се съобразява със стандартите за хигиена и качество на своя продукт, така и за лошите преводи и преводите ментета в книжарниците вината е изцяло на издателите – нищо не ги задължава да публикуват един лош превод или всяка графоманска полюция, пристигнала в редакцията.

Oще за четене...