HERZZEIT. Ingeborg Bachmann – Paul Celan. Briefwechsel. Mit den Briefwechseln zwischen Paul Celan und Max Frisch sowie zwischen Ingeborg Bachmann und Gisele Celan-Lestrange. Herausgegeben von Bertrand Badiou, Hans Höller, Andrea Stoll und Barbara Wiedemann. Suhrkamp Verlag 2008
СЪРЦЕВРЕМИЕ. Ингеборг Бахман – Паул Целан. Кореспонденция. Кореспонденция Паул Целан – Макс Фриш и Ингеборг Бахман – Жизел Целан-Летранж. Съставителство и коментар Бертран Бадиу, Ханс Хьолер, Андреа Щол и Барбара Видеман. Превод от немски Ана Димова. Издателство „Панорама“ 2026
Наложи се да представя този текст най-напред на немски език. През ноември 2025 г. Катедрата по германистика и скандинавистика на Софийския университет организира юбилейна научна конференция на тема „Übersetzung als Transfer, Gedächtnis und Kunst“ [Преводът като пренос, памет и изкуство], посветена доц. Ренета Килева, видна изследователка на проблемите на превода. В конференцията участваха много представители на преводознанието от партньорски университети в Гърция, Турция, Словакия, Германия и работният език беше основно немски. Но за мен е много важно текстът на моя доклад да достигне до българските читатели, така че го предлагам тук на български език.
Кореспонденцията на двама от най-големите поети в следвоенната европейска литература – Ингеборг Бахман и Паул Целан – излиза през 2008 г. в германското издателство „Зуркамп“ и е резултат на многогодишната работа на четирима изследователи на тяхното творчество:
Бартран Бадиу, ръководител на изследователския център за Паул Целан в Екол нормал супериор в Париж;
Ханс Хьолер, професор по съвременна немска литература в Залцбургския университет и един от редакторите на пълното издание на Ингеборг Бахман;
Андреа Щол, авторка и редакторка на множество книги и студии върху Ингеборг Бахман;
Барбара Видеман, литературоведка, преподавателка в Тюбингенския университет, редакторка на творчеството и писмата на Паул Целан, авторка на изследвания върху Паул Целан в контекста на съвременната литература.
Тези изследователи са написали два задълбочени и пространни послеслова към писмата на двамата поети, чиято емоционална и творческа връзка дълго време е била заключена в архивите: „Нека намерим думите“ и „Епистоларната тайна на поезията“.
В тома е включена освен това кореспонденцията между Паул Целан и Макс Фриш, с когото Ингеборг Бахман живее от 1958 до 1963 г., както и между Ингеборг Бахман и съпругата на Паул Целан, френската художничка Жизел Целан-Летранж.
Към всички писма (196 между Бахман и Целан, 17 между Целан и Фриш, 24 между Бахман и Жизел Летранж) е приложен подробен коментар на избрани пасажи (на повече от 100 страници, около една четвърт от обема на книгата) с информация за имена и събития, която да помогне на съвременния читател да разгадае „епистоларната тайна“.
През 2009 г. в Австрийското сдружение за литература във Виена се проведе работна среща на Ханс Хьолер, един от издателите на „Herzzeit“, с преводачки и преводачи от няколко европейски страни, замислена като обмен на опит по проблемите при превода на текстове от двамата видни представители на следвоенната немскоезична литература. Моето участие в дискусията се основаваше на публикуван вече текст1.
Четири години по-късно в Австрийското сдружение за литература се проведе втора преводаческа работилница, посветена на „Herzzeit“. Основният доклад този път бе изнесен от Бертран Бадиу, ръководител на Изследователския център „Паул Целан“ в Париж и един от издателите на тома с кореспонденцията. Доклади изнесоха и някои от преводачите, заели се с работата върху „Herzzeit“: Татяна Баскакова и Александър Белобратов (Русия), Паул Беерс (Нидерландия), Лариса Цибенко и Петер Рихло (Украйна), Ана Димова (България), Виланд Хобан (Великобритания). Дискусията бе насочена най-вече към проблеми на контекстуалната обвързаност на писмата, на писмата като стихотворения, на противопоставянето устност – писменост, на езиковата специфика в писмата на Целан и Бахман – ритъм, обръщения, лексикални особености.
Предвидено бе българският превод на кореспонденцията да бъде направен от Ана Димова и Федя Филкова. За руския и украинския превод също бяха предложени по двама преводачи (Татяна Баскакова и Александър Белобратов за руския, Лариса Цибенко и Петер Рихло за украинския). По този начин трябваше да се направи опит да се разграничат специфичните особености в начина на писане на двамата поети. За българското издание беше особено важно, че Федя Филкова бе превела вече проза и лирика на Ингеборг Бахман2, а от Ана Димова съществуваше двуезично издание на стихосбирка от Паул Целан3.
Разговорите с Федя, преди да започнем същинската работа, бяха много наситени с идеи и спорове, най-вече за превода на стихотворенията, които Паул Целан изпраща в писмата си на Ингеборг Бахман. Включените в българското издание преводи на стихотворения са плод на тези разгорещени спорове. На 13 септември 2013 г. Федя ми писа: „Скъпа Ана, изпращам ти стихотворенията на Целан – сега отново ги прочетох само на български, може би не са лоши, дори на места са доста добре … До скоро! Федя“.
По здравословни причини Федя не успя да се включи истински в цялостния превод на писмата и на научните и издателски коментари към тях. През всичките години, които отминаха от кончината ѝ, мисълта за тази кореспонденция, за нейния поетичен и драматичен заряд, за значението, което тя би имала и за българските читатели, не ме е напускала. Още повече, че междувременно излязоха преводи на „Herzzeit“ на различни езици и доколкото имах възможност да се запозная с някои от тях, у мен нарастваше желанието да предложа и български вариант. От някои преводи си позволих да заимствам ценни идеи, други засилваха убеждението ми, че моите преводни решения са може би по-добри. Така че през 2023 г. взех нелекото решение да завърша общото начинание и си позволявам да представя тук някои от резултатите на това решение, преди ръкописът да бъде отпечатан.
Заглавието на книгата „Herzzeit“ съставителите са заимствали от едно стихотворение, което Паул Целан е посветил на Ингеборг Бахман под заглавие Köln, Am Hof (писмо 47 от 20.10.1957), когато след дълго прекъсване двамата са подновили връзката си.
Köln, Am Hof
Herzzeit, es stehn
die Getrtäumten für
die Mitternachtsziffer.
Einiges sprach in die Stille, einiges schwieg,
einiges ging seine Wege.
Verbannt und Verloren
waren daheim.
. . . . . . . . . . . . . .
Ihr Dome.
Ihr Dome ungesehn,
ihr Wasser unbelauscht.
Ihr Uhren tief in uns.
Paris, Quai Bourbon, Sonntag, den 20.Oktober 1957, halb drei Uhr nachmittags.
Кьолн, „Ам Хоф“
Сърцевремие, застават
сънуваните вместо
стрелките в полунощ.
Нещо мълвеше в безмълвие, нещо
мълчеше,
нещо вървеше по пътя си.
Прокуденост и Залутаност
намериха дом.
. . . . . . . . . . . . . .
Вие катедрали.
Вие катедрали невиждани,
вие води неподслушани,
вие часовници вътре в нас.
Париж, „Ке Бурбон“, неделя, 20 октомври 1957, два и половина следобед.
Избраната дума Herzzeit е творчески неологизъм (подобни неологизми в творчеството на Целан не са рядкост), но думата е напълно естествена за словообразуването на немския език и лесно разбираема, наподобява думи от рода на Herbstzeit [есенно време], тук обаче се съчетават сърце и време, но Сърдечно време или Време на сърцето на български е някак не особено приемливо, отвежда към жанрове от областта на развлекателната литература. На френски, руски, украински, полски и хърватски това словосъчетание очевидно е било допустимо, защото преводите на тези езици носят заглавията: Temps du coeur, Время сердца, Пора серця, Czas serca, Vrijeme srca. Някои преводни издания (например английското) просто са избегнали тази дума и са обявили на титулната страница, че това е кореспонденция между двамата поети:
Letempsducoeur– Correspondance (1948-1967) Par Ingeborg Bachmann, Paul Celan, Max Frisch. Gisèle Celan–Lestrange, Bertrand Badiou (Traducteur), Editeur: Seuil 2011.
Пора серця. Листування Ингеборг Бахман та Пауля Целана. Переклад: Петро Рихло, Лариса Цебенко. Чернiвцi, Книги – XXI 2012.
Время сердца. Переписка Ингеборг Бахман и Пауля Целена. Перевод Татьяны Баскаковой, Александра Белобратова. Иностранная Литература 10, 2012.
Czas serca. Ingeborg Bachman, Paul Celan. Przeł. Małgorzata Łukasiewicz. A5, Kraków 2010.
Vrijeme srca: dopisivanje: uz pisma što su ih razmijenili Paul Celan i Max Frisch. Prevela Truda Stamać, Zagreb: Ocean More, 2013.
Correspondence. Paul Celan, Ingeborg Bachmann, translated by Wieland Hoban. Seagull Books 20104.
Een dramatische liefde. Briefwisseling, Ingeborg Bachmann / Paul Celan. Vertaald door Paul Beers. Amsterdam: Muelenhoff/Persona 2010.
В спорове и дълги разговори с Федя най-сетне стигнахме до Часът на сърцето, защото тя не харесваше предложената от мен дума Сърцевремие. Така характерната за немския език словотворческа свобода, от която поетите умело и смело се възползват, на български изглеждаше невъзможна. Въпреки че през Възраждането, пък и след това, новобългарският език е бил свободен от принудата на някаква книжовна норма: Константин Фотинов е назовал първото българско списание Любословие, като превод на гръцкото φιλολογία. А през изминалото десетилетие и съвременната българската поезия е някак по-дръзка в словотворческите си и новаторски усилия, така че си позволявам да се спра именно на заглавието Сърцевремие за кореспонденцията на двамата поети. Надявам се, че днес и Федя би се отнесла по-благосклонно към него. Имам своите предположения защо тя никога не пристъпи към превода на своята част или поне не представи за обсъждане свои текстове. Именно поради това и никога не посмях да я попитам директно и винаги очаквах тя да подеме разговор по темата. Това така и не се случи, а аз останах със своите догадки и въпроси. Те няма да получат отговор, но вярвам, че Федя би се радвала, ако тази книга достигне до българските читатели.
Ще представя най-напред стихотворението „In Aegypten“, което документира първата среща на Паул Целан и Ингеборг Бахман във Виена през 1948 г. (Писмо № 1)
In Aegypten
Für Ingeborg
Du sollst zum Aug der Fremden sagen: Sei das Wasser!
Du sollst, die du im Wasser weißt, im Aug der Fremden suchen.
Du sollst sie rufen aus dem Wasser: Ruth! Noëmi! Mirjam!
Du sollst sie schmücken, wenn du bei der Fremden liegst.
Du sollst sie schmücken mit dem Wolkenhaar der Fremden.
Du sollst zu Ruth und Mirjam und Noëmi sagen:
Seht, ich schlaf bei ihr!
Du sollst die Fremde neben dir am schönsten schmücken.
Du sollst sie schmücken mit dem Schmerz um Ruth, um Mirjam und Noëmi.
Du sollst zur Fremden sagen:
Sieh, ich schlief bei diesen! Wien, am 23.Mai 1948
Няма да предлагам свой анализ, опирам се на част от послеслова на Барбара Видеман и Бертран Бадиу „Нека намерим думите“:
Първият период, запознаването във Виена, в кореспонденцията е представено с един много важен документ, стихотворението-посвещение „В Египет“. От него проличават от самото начало съществени моменти на това приятелство, които остават валидни до края. В стилистиката на Десетте Божи заповеди стихотворението, поставено чрез заглавието в изгнание, заявява едно фундаментално противопоставяне между три жени с еврейски имена и една жена, характеризирана единствено чрез своята чуждост. Неизвестна инстанция вменява на адресата, назован с „ти“, като говорещ и обичащ, ролята на посредник между двете страни под формата на девет „повели“ – еротична връзка и същевременно връзка между поет и читател, която съхранява паметта за различието. Без болката по останалите в миналото не е възможна връзката между чуждоземката от настоящето и адресата във второ лице единствено число; само посвещението на безименната, на нееврейката прави възможна паметта за изгубените, към които говорещият адресант се причислява чрез болката.
В писмо от 1957 г. (№53) Паул Целан пише на Ингеборг Бахман: Спомни си „В Египет“. Колчем го прочета, виждам как ти влизаш в стихотворението: Ти си за мен стимулът да живея, защото освен това ти си и оставаш мотивацията за моето писане. (№ 53) А на друго място в същото писмо: Ти знаеш, нали: когато те срещнах, ти бе за мен едновременно и чувственото, и духовното. Те не могат никога да бъдат откъснати едно от друго5.
Проблем при превода на това стихотворение представлява на първо място формулировката на Десетте Божи заповеди на немски чрез модалния глагол sollen във 2 л. ед.ч.: Du sollst… За превода на английски този проблем очевидно не съществува, защото Десетте Божи заповеди са формулирани по аналогичен начин: Thou shalt.
In Egypt
For Ingeborg
Thou shalt say to the strange woman’s eye: be the water!
Thou shalt seek in the stranger’s eye those whom thou knowest to be in the water.
Thou shalt call them from the water: Ruth! Noemi! Miriam!
Thou shalt adorn them when thou liest with the stranger.
Thou shalt adorn them with the cloud-hair of the stranger.
Thou shalt say to Ruth, to Miriam and Noemi:
Behold, I sleep next to her!
Thou shalt adorn the stranger next to thee most beautifully of all.
Thou shalt adorn her with the pain over Ruth, over Miriam and Noemi.
Thou shalt say to the stranger:
Behold, I slept next to these!
Vienna, 23 May 1948.
Translated by Wieland Hoban
На български и руски обаче Десетте заповеди са формулирани в повелително наклонение, именно като повели, тоест невъзможно е да се възпроизведе еднотипността на формулировка и съответно на нейната настойчивост чрез повторението на личното местоимение за 2 л., ед. ч.
В Египет
На Ингеборг
Кажи на чуждоземката в очите: Бъди вода!
Подири онези във водата на чуждоземката в очите.
Призови ги от водата: Рут! Ноеми! Мириам!
Накичи ги, щом до чуждоземката лежиш.
Накичи ги с коси от облаци на чуждоземката.
Кажи на Рут, на Мириам и на Ноеми:
Вижте, аз спя до нея!
Накичи красиво чуждоземката, легнала до теб.
Накичи я с болката по Рут, по Мириам и по Ноеми.
Кажи на чуждоземката:
Виж, аз спах до тях!
Виена, 23 май 1948
В Египте
Для Ингеборг
Скажи глазам иноземки: «Водой обратись!»
Отыщи в глазах ее тех, кто водой обратился.
Позови их, пусть выйдут вновь из воды:
Руфь, Ноэми, Мириам.
Убери украшеньями их, когда возляжешь с чужой.
Убери украшеньями их из облачных прядей чужой.
И скажи, чтоб услышали Руфи, Мириам, Ноэми:
Смотрите, я сплю с ней!
Убери иноземку лучшими из украшений.
Убери ее болью своей за Руфь, Мириам, Ноэми.
И скажи иноземке:
Смотри, я с этими спал!
Перевод с немецкого
Татьяны Баскаковой, Александра Белобратова
Съществен проблем при превода на това стихотворение представлява и характеризираната единствено чрез своята чуждост получателка на посланието: die Fremde. На български можем да избираме между чуждата (в словообразувателно отношение аналогична на немската форма, но семантично по-скоро в смисъл на дистанция и отчужденост) или чужденката (която по смисъл и сфера на употреба съответства на немското Ausländerin и създава асоциации най-вече със съвременния туризъм или с миграцията, сиреч – несъвместима е с архаичния контекст). Волю-неволю бяхме се примирили в началото на работата по превода с това решение, макар то и в ритмично отношение да не беше съвсем приемливо: Кажи на чужденката в очите… Наложи се да добавим личното местоимение ти – Кажи на чужденката ти в очите… Когато години по-късно се натъкнах на руския превод, веднага ми просветна – решението е било толкова близо до ума:
Скажи глазам иноземки…
И българският превод получи съответно следния вид:
Кажи на чуждоземката в очите…
Думата чуждоземка не само е стилистично маркирана като архаична и отлично се вгражда в контекста на стихотворението, тя е абсолютно уместна и за ритъма на стиха.
Така че за това решение съм изключително благодарна на руската преводачка Таня Баскакова, с която при срещата във Виена имах възможност да водя много благотворни разговори.
А за английския превод тук е бил налице друг проблем – женският род на чуждоземката. Преводачът при първата употреба е изразил тази женскост чрез словосъчетанието the strange woman, но след това навсякъде в стихотворението се употребява съответно само stranger.
В писма Паул Целан изпраща на Ингеборг Бахман освен В Египет още седем стихотворения. Тук няма да се спирам на многобройните проблеми при превода им, върху които бяха повечето от разговорите и споровете ни с Федя Филкова. Но Паул Целан изпраща на Бахман в писмата си и свои преводи. И си струва да се обърне внимание на начина, по който Целан възприема и възпроизвежда на немски език чуждата поезия. А той е превел невероятно много поети, най-вече от руски и френски, които запълват два тома от петтомното издание на събраните му творби.
В писмо № 93 от 27.2.1958 Целан изпраща на Бахман свой превод на стихотворение от Пол Елюар.
Paul Eluard
Nous avons fait la nuit
Die Nacht ist begangen, ich halte deine Hand,
ich wache, ich stütz dich
mit all meinen Kräften.
Ich grabe, tiefes Gefurch, deiner Kräfte
Stern in den Stein: deines Körpers
Gütigsein – hier
soll es keimen und aufgehn.
Ich sage mir deine
Stimmen vor, beide, die heimliche und
die von allen gehörte.
Ich lache, ich seh dich
der Stolzen begegnen, als bettelte sie, ich seh dich, du bringst
den Umnachteten Ehrfurcht entgegen, du gehst
zu den Einfachen hin – du badest.
Leise
stimm ich die Srirn jetzt ab auf die deine, stimm sie
in eins mit der Nacht, fühl jetzt
das Wunder dahinter: du wirst mir
zur Unbekannt-Fremden, du gleichst dir, du gleichst
allem Geliebten, du bist
anders von Mal zu Mal.
Ето и оригинала на френски език:
Nous avons fait la nuit
Nous avons fait la nuit je tiens ta main je veille
Je te soutiens de toutes mes forces
Je grave sur un roc l’étoile de tes forces
Sillons profonds où la bonté de ton corps germera
Je me répète ta voix cachée ta voix publique
Je ris encore de l’orgueilleuse
Que tu traites comme une mendiante
Des fous que tu respectes des simples où tu te baignes
Et dans ma tête qui se met doucement d’accord avec la tienne avec la nuit
Je m’émerveille de l’inconnue que tu deviens
Une inconnue semblable à toi semblable à tout ce que j’aime
Qui est toujours nouveau.
Paul Eluard, Facile, 1935
Не открих български превод на това стихотворение, затова помолих Аксиния Михайлова за помощ и тя бе така любезна да ми изпрати следната своя версия на това стихотворение:
Прекосихме нощта
Прекосихме нощта, държа ръката ти и бдя
Подкрепям те със всички сили
А звездата на твоите сили гравирам в скала
Бразди дълбоки, в които благостта на тялото ти ще покълне
Повтарям си твоя скрит глас, твоя явен глас
Все още се присмивам на онази горделивка
Която ти третираш като просякиня
На лудите, които тачиш, на простодушните и на тревите им
Лечебни, в които се потапяш
И моята глава, която кротко кимва в съгласие със твоята, с нощта
Е пълна със възхита към непознатата, в която бавно се превръщаш
Непозната подобна на теб, подобна на всичко, което обичам
И което е винаги ново.
Пол Елюар, Лесно, 1935 / Превод Аксиния Михайлова
За да придобие българският читател представа за начина, по който Паул Целан „претворява“ поезията на Пол Елюар, предлагам мой превод на неговия превод, който се придържа към стилистиката на немския текст:
Nous avons fait la nuit
Нощта е престъпена, държа ръката ти,
бдя, подкрепям те
с всичките си сили.
Дълбая, дълбока бразда, на твоите сили
звездата в камъка: на твоето тяло
добротата – тук
тя ще покълне и разцъфне.
Предричам твоите
два гласа, тайния и
от всички чувания.
Смея се, виждам те
как срещаш гордата, сякаш проси, виждам те, носиш
на упопомрачените строхопочит, отиваш
при обикновените – къпеш се.
Тихо
настройвам сега челото си на твоето, настройвам
ги с нощта, усещам сега
чудото зад тях: ставаш за мен
непознато-чужда, приличаш на себе си, приличаш
на всичко обичано, ти си различна всеки път.
В своя превод Паул Целан запазва заглавието на стихотворението на френски, а в първия стих употребява немския глагол begehen, който освен обхождам, преминавам означава и прекрачвам, престъпвам, сиреч извършвам нещо нередно, именно престъпно, върша престъпление, при това не в 1 л., мн. ч., а в страдателен залог – сякаш от анонимен извършител: затова се опитах да изразя това на български така: Нощта е престъпена … а не Прекосихме, пребродихме нощта. С този първи стих немската версия задава целия тон на стихотворението и препраща любовното преживяване в сферата на престъпното…
В изложението дотук се спирах предимно на преводни проблеми в сферата на поетиката. Както се вижда обаче от съдържанието на книгата6, „Сърцевремие“ се характеризира с неимоверна жанрова и текстуална хетерогенност. Наред със стилистичното многообразие в писмата на шестима различни податели, наред с включените в кореспонденцията оригинални и преводни стихотворения, в книгата присъстват специализирани научни и информативни текстове: послеслови, коментари на пасажи от писмата, показалец на имена и библиографски данни, таблица на хронологията. Всички тези различни по своята специфика и предназначение текстове изискват различен подход и стратегия при превода, на които тук няма да се спирам.
Ще завърша изложението си с перипетиите по издаването на „Сърцевремие“.
Преди повече от 13 години беше сключен договор с едно от големите български издателства. Когато миналата година се опитах да убедя това издателство да бъде актуализиран отдавна изтеклият договор, ме посъветваха да се обърна към някое по-малко издателство. Сторих това, естествено, но всеки път отказът биваше мотивиран с аргумента, че епистоларна литература трудно се продава… Това навярно е валидно за българския книжен пазар, особено когато става въпрос за поети, които са почти непознати на читателската публика. В немскоезичните страни кореспонденцията на Ингеборг Бахман и Паул Целан отдавна е изчерпана. Междувременно бяха издадени писмата на Ингеборг Бахман и Макс Фриш както и на Ингеборг Бахман и Хайнрих Бьол, и двете книги се примат с огромен читателски интерес.
Ingeborg Bachmann, Heinrich Böll: „Was machen wir aus unserem Leben?“ Briefe
Kiepenheuer & Witsch, Piper, Suhrkamp, Köln, München, Berlin 2025
Ingeborg Bachmann, Max Frisch: „Wir haben es nicht gut gemacht.“ Der Briefwechsel
Piper Verlag München, Berlin, Zürich und Suhrkamp Verlag AG, Berlin, 2022
Българската версия на „Herzzeit“ под заглавие „Сърцевремие“ предстои да излезе през 2026 г. в издателство „Панорама“ и ще бъде посветена на 100-годишнината от рождението на Ингеборг Бахман. Огромна благодарност дължа на директорката на издателството Невена Панова, която имаше куража да поеме заедно с мен бремето на това начинание. И не на последно място дължа безгранична благодарност на Майа Фратева за проникновения и професионален прочит при редактирането на този многострадален превод.
Надявам се Сърцевремието на Паул Целан и Ингеборг Бахман да се възприеме и като образец за академично издание на епистоларна литература.
СЪДЪРЖАНИЕ
Кореспонденция Ингеробг Бахман – Паул Целан
Кореспонденция Паул Целан – Макс Фриш
Кореспонденция Ингеборг Бахман – Жизел Целан-Летранж
„Нека намерим думите“. За кореспонденцията между Ингеборг Бахман и Паул Целан от Барбара Видеман и Бертран Бадиу
„Епистоларната тайна на поезията“. Поетологичен послеслов от Ханс Хьолер и Андреа Щол
Издателски бележки
Коментар на пасажи от писмата
Хронология
Библиография
- Писма и първични източници
- Спомени
- Друга литература
Показалец
Показалец на произведенията
- Ингеборг Бахман
1.1. Съчинения
1.2. Преводи - Паул Целан
2.1. Съчинения
2.2. Преводи
Показалец на имената
Съкращения
- Ana Dimova: Ein Text von Paul Celan als „hermeneutischer Grenzfall“ und die (Un)möglichkeit seiner Übersetzung. In: Germanistische Linguistik 149-150 (2000), S.185-198. Българска версия на този текст е публикувана през 2003 г. в електронното списание „Литернет“ под заглавие „Херметично-херменевтично. Опит за интерпретация (и превод) на едно стихотворение от Паул Целан“.↩
- Ингеборг Бахман: сенки рози сенки. Подбрала и превела от немски Федя Филкова. София: Златоструй 1996; Ингеборг Бахман: Малина. Превела от немски Федя Филкова. Издателство на Отечествения фронт София 1985; Ингеборг Бахман: Трите пътя към езерото. Превод от немски Димитър Стоевски, Донка Илинова, Федя Филкова. Пловдив, Хр. Г. Данов 1981.↩
- Паул Целан: Ничията роза. Двуезично издание. Превод от немски Ана Димова. София: Издателско ателие АБ 2000.↩
- През 2025 г. е направено ново издание на този превод под заглавие Time for the Heart: Letters of Ingeborg Bachmann and Paul Celan. Littera magazine.↩
- При цитиране на текстове от българския превод на Herzzeit, не посочвам страници, тъй като книгата още не е готова за печат.↩
- Вж. съдържанието в края на изложението.↩